Иван Искров: Подавам оставка веднага след като решим проблема с КТБ

Веднага след като намерим решение на казуса КТБ, след като имаме стабилно правителство, тогава веднага ще проведа своите консултации с парламентарните лидери – от Борисов до Сидеров – и ще се оттегля". Това заяви гуверньорът на БНБ Иван Искров на заседание на Временната бюджетна комисия в парламента. Тя провежда първото си заседание днес с основни точки в дневния нред да разгледа доклада на БНБ за КТБ, огласен преди няколко дни, както и проектозакона на Йордан Цонев и Делян Пеевски за поставената под специален надзор банка. Членове на управата на БНБ бяха поканени да участват в заседанието. Искров се появи в ранния следобед в парламента и отказа какъвто и да е предварителен коментар пред журналисти. Вътре, в заседателната зала на комисията обаче, той говори дълго като на моменти, често превключваше на неутралната форма от трето лице, единствено число, визирайки себе си.

Пред депутатите от комисията Искров декларира: "БНБ не е против пазарно решение на проблема с КТБ, но е длъжна да отнеме лиценза на банката при отрицателен капитал." Според представения от Централната банка доклад с резултатите и изводите от одита, очаква се КТБ да отчете отрицателен собствен капитал предвид установените 5.335 млрд. лв. кредитен портфейл, едва 13% обезпечение на кредитите и 4.2 млрд. лв. обезценка на активите на банката. Това води до законовото задължение на БНБ да отнеме лиценза на банката, посочи Искров.

"Задължили сме квесторите да внесат до 31 октомври окончателните финансови отчети, посочи управителят на Централната банка. Той обясни, че след това по закон БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, след което до 20 работни дни Фондът за гарантиране на депозитите започва изплащането на гарантирания размер на влоговете.",  добави гуверньорът на БНБ.

Той сподели още, че управата на БНБ е имала днес "среща с ключови акционери на КТБ с оглед решаване на проблема". Но не внесе яснота дали се е стигнало до конкретен вариант за действие.

Преди това Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на "Банков надзор, обвинен в началото на юни тази година от прокуратура  в престъпление по служба за неупражнен контрол над дейността на Корпоративна търговска банка и реабилитиран от всички съдебни инстанции се опита да обясни пред бюджетната комисия как се е стигнало до огромните липси в банката - поне по документи.

"По време на одита на КТБ през 2013 година са били прегледани всички кредитни документи и липси не са били установени. По-късно обаче тези книжа не са открити в трезора. Няма констатации за липса на документи за кредити и информация, която е била необходима за установяването на качеството на кредитния портфейл по време на инспекцията през 2013 г. Ние виждаме документите за обезпеченията по време на инспекцията през 2013 г., а по-късно тези документи са изчезнали. Т.е документите за обезпечения липсват между двете инспекции, но не мога да кажа как колегите са правели одита, тъй като аз не съм участвал в групата."

 Лиляна Павлова от ГЕРБ му зададе въпрос колко често е имало изненадващи проверки от страна на надзора на БНБ в КТБ и как са правени точно тези одити - дистанционно или на място. В отговор Гунев заяви:"Дистанционният надзор се изпълнява ежемесечно. Той се състои от баланс, отчет на доходите, по наредба, която касае ликвидността. От 1999 г., когато е създадена Корпоративна търговска банка, в нея са направени не по-малко от 10 проверки. За последните 5 години са направени 5 проверки по рейтинговата оценка и още 2 за пране на пари и гарантиране на влоговете. За последните две години имаме само една проверка през май 2013 г. и заключението е, че банката е в много добро състояние."

Той не успя да отговори на друго питане от ГЕРБ - по каква методика е бил извършен одита на КТБ, тъй като не познавал методиката на трите одиторски компании.