Близо 60% от децата у нас са пасивни пушачи

57,5 % от децата в България са изложени на пасивно пушене в дома, заяви за „Фокус” Деница Иванова, старши експерт в Регионалната здравна инспекция – Смолян. Тя цитира проучване на Националния център по обществено здраве и анализи от 2013 г., обхванало 2900 родители на деца на възраст от 3 до 6 години и осъществено със съдействието на регионалните здравни инспекции в цялата страна. Данните от него сочат, че около 57,5 % от децата в предучилищна възраст са пасивни пушачи и само 42,5% от децата живеят в дом без тютюнев дим.

По думите на Иванова, за много от българчета основният източник на тютюнев дим са родителите и останалите членове на семейството им, които ги превръщат в пасивни пушачи в собственият им дом.

„Единственият начин децата да бъдат защитени, е осигуряването на домашна среда, която е 100% свободна от цигарен дим”, категорична е Иванова. Проучването показва още, че децата на майки, пушили по време на бременността, се раждат средно със 107 грама по-ниска телесна маса в сравнение с децата на майки непушачки. Най-ниски стойности са установени в случаите, когато майката е пушила през цялата бременност над 10 цигари дневно – средното тегло на новородените е около 2760 грама.

Здравният експерт допълни, че се потвърждават наблюденията, че пасивното тютюнопушене в предучилищна възраст е свързано с редица негативни последствия върху дихателната система.

„Тютюневият дим съдържа хиляди химични вещества огромна част от които са токсични, а 69 са ракообразуващи. Децата на пушачи боледуват значително по-често от бронхиолит, бронхити, бронхити с обструктивен синдром и пневмонии. При тях също е повишен и рискът от инфекции на средното ухо, алергии, астма, менингокогови инфекции. При децата, пасивни пушачи, по-често се наблюдава изоставане на растежа, нарушения на съня, нарушения върху общия тонус”, добави Иванова.

„Изследователите от НЦОЗА са стигнали до тревожния извод, че все още голяма част от родителите омаловажават риска от пасивното тютюнопушене за здравето на детето, като продължават да пушат в негово присъствие или в помещения, в които то прекарва най-малко време”, отбеляза Иванова.

„Образованието на родителите и възрастта на майката са фактори, влияещи на това поведение. Родителите все още нямат достатъчно здравни знания за риска от излагането на цигарен дим и как да опазят децата си от вредното му влияние. Най-разпространена практика за предпазване от него е това те да пушат на балкона", поясни здравният експерт.

Доказано е, че основната мотивация за започване на тютюнопушене при децата се определя от стремежа им да изглеждат като възрастни, чрез подражание, като най-въздействащ е примерът на семейството. „Натискът на връстниците и примерът на групата, с която детето се идентифицира, също водят до възприемане на тютюнопушенето като приемливо поведение при много голям процент от подрастващите”, посочва здравният експерт.