ЕК: Българите искат реформи, властта трябва да ги осигури

ЕК представи тринайсетия доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът представя анализа на ЕК за предприетите от България стъпки през изминалите 18 месеца и посочва в кои области са необходими допълнителни мерки.

„В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план, са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка“, заяви председателят на ЕК Жозе Барозу.

В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България в основните области, обхванати от малки и средни предприятия (МСП), а именно съдебната реформа, борбата срещу корупцията и борбата срещу организираната престъпност. Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество: за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа.

От последния доклад на Комисията от юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността, се казва в доклада.

„Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен. Повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край”, се казва още в доклада.

Какви са следващите стъпки?

Комисията счита, че сега България трябва да ускори реформите и да демонстрира убедителни резултати във всички области. Следващият официален доклад се очаква да бъде изготвен след около една година с цел да се осигури необходимото време, за да се оценят резултатите и техният ефект. Отсега до изготвянето на следващия доклад Комисията ще следи отблизо и редовно напредъка с редовни мисии, както и посредством постоянен диалог с българските власти и с други държави членки.

Комисията е на мнение, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва България да ускори напредъка по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията е длъжна редовно да докладва за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите на Комисията се придружават от работен документ на службите, в който се съдържа подробният анализ на Комисията по отношение на всеки от показателите, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка.

През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план, за да се получи пълна картина на напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни оставащи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), за се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост.

Анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка, извършена от българските власти, и на информация от държавите членки, международни организации, независими експерти и различни други източници. Комисията осъществи няколко мисии в България, като в докладите се вземат предвид и отговорите на България на изготвените от Комисията подробни въпросници.