На прага на голямата промяна

Светът навлиза в нова златна ера на значими промени, които ще преобразят живота. Медицината е една от областите, която ще преживее иновационен Ренесанс в съвсем близко бъдеще.

Това е визия, споделяна единодушно от големите фармацевтични компании и водещите здравни експерти, които участваха във второто издание на организирания от сп.”Мениджър” Бизнес Форум Фарма. Под надслов „Цената на здравето: Глобални тенденции, новаторски решения, качествена промяна” събитието събра над 150 представители на здравната индустрия у нас, видни медици и уважавани експерти в столичния Гранд Хотел София днес.

Осигуряването на универсален достъп до качествено здравеопазване за всички, без изключение, до 2030 година – това е една от целите на хилядолетието на ООН и основен катализатор на процеси на значителна трансформация в тази област, стана ясно по време на форума.

През последните години се наблюдава истински бум на иновативни лекарствени терапии, които подобряват и удължават човешкия живот, съобщиха здравните експерти.

Специализираните иновативни терапии ще са водещ фактор в развитието на глобалния фармацевтичен пазар и в следващите години, съобщи д-р Кунчо Трифонов, мениджър на IMS България, позовавайки се на глобален анализ на IMS Health. Глобалната употреба на лекарства ще продължава да расте през следващите години и към 2020 г. ще достигне 4,5 трлн. единични дози, над 50% от населението ще използва повече от 1 вид лекарства дневно, сочат прогнозите на IMS. Ръстът ще дойде основно от развиващите се пазари като Китай, Индия, Бразилия, уточни д-р Трифонов.

Иновативните лекарства обаче все още се налагат бавно на пазара. Налице е сериозно разминаване между скоростта, с която се разработват новите решения, и времето, за което те се въвеждат и налагат на пазара, и това ще е едно от големите предизвикателства пред всички здравни системи в близко бъдеще, прогнозира той. Системите за здравеопазване трябва да бъдат отворени за иновациите и да са в готовност да осигуряват най-вече финансово тяхното прилагане, препоръча д-р Трифонов.

Преосмисляне на здравеопазването е една от големите мегатенденции, които ще променят бъдещето, посочи друг от основните панелисти, проф. д-р Георги Михайлов, национален консултант по клинична хематология и изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София.

Разходите, качеството и необходимостта от подобряване на достъпа до лечение ще продължат да бъдат двигатели на реформите в здравеопазването. В същото време честотата на хроничните заболявания ще нарасне, изисквайки допълнителни решения, отбеляза той. До 2020 г. персонализираната медицина ще бъде напълно развита, а генетичната и геномна информация ще трансформира процесите на създаване и прилагане на терапии, прогнозира проф. Михайлов.

Биотехнологиите имат и ще продължават да имат все по-решаващо място като поле за инвестициите през тази и следващата година, добави той. Благодарение на усилените инвестиции в тази област в последните десетилетия, сега вече диагнозите, смятани преди за смъртоносни, особено в онкологията и онкохематологията, са с висок процент на преживяемост.

До преди 15 години, онкологичните заболявания бяха асоциирани с по-скоро лоша прогноза за състоянието на пациента, а сега, с навлизането на таргетните терапии вече говорим за много онкологични заболявания като за хронични, отбеляза и маг. фарм. Мариела Марчева, директор корпоративни връзки на GSK-България. Наред с иновативния прогрес в медицината, промяната маркира всяка област на живота – пациентите стават все по-търсещи и проактивни, особено онлайн. За съжаление обаче, те понякога не попадат на достоверни източници и това води до нарушаване на връзката и доверието им към лекаря. Това рефлектира върху цялата среда, коментира Мариела Марчева и обяви революционна инициатива на Глаксо: Спираме всички индивидуални трансфери на стойност към медицински специалисти, но ще продължим да осигуряваме независимо, продължаващо обучение и квалификация.

Компанията е пионер в налагането на този нов етичен стандарт, но вярва, че това е правилният път отново да бъде възстановено доверието на пациента към лекарското съсловие. Затова организацията призовава цялата индустрия да последва примера й – както в защита на доброто име на медиците, така и в полза на обществото като цяло. (текстът продължава на следващата страница)

Персоналната медицина е друг новаторски подход, който ще трансформира парадигмата на лечение в глобален план, смята д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и фармакоикономика. Над 300 нови биотехнологични лекарства са одобрени в последните години. В следващите 5 се очаква инвестициите в областта на персонализираната медицина да нараснат с 33%.

Ориентирана на принципа "за всеки пациент, правилното лечение", персоналната медицина осигурява бърз избор на възможно най-точната терапия, намалява до минимум опасността от странични ефекти и в крайна сметка значително подобрява качеството на живот. Друг голям ефект от масовото й навлизане ще бъде подобряването на ефективността на здравните системи и чувствително облекчаване на бюджетите за здравеопазване, посочи д-р Борисов.

България е една от първите държави, в които навлиза персонализираната медицина, макар че все още не се финансира от публичните фондове, а 21.век определено ще бъде века на биотехнологиите, така, както 20 век премина под знака на комуникациите, обобщи той.

Въведената от тази година нормативно оценка на здравните технологии обаче може да се окаже сериозен стопиращ фактор за ускореното въвеждане на иновативни терапии у нас, предупреди проф. д-р Татяна Бенишева-Димитрова, председател на Българската асоциация за лекарствена информация. Цяла наука бе сведена до една наредба – нещо, което не съществува в никоя друга държава. Ние не можем да ограничаваме навлизането на нови терапии, трябва да наложим нови методи за ефективен контрол на разходите за лечение – дали всички имат нужда от такива терапии и няма ли алтернативни ефективни такива и в момента, за да се спестят средства за пациенти, които действително имат крайна нужда от тях, заяви тя и алармира, че продължава да няма ясна отчетност как се харчат публичните средства за здраве, които към момента са 750 млн. лв., и дали използването им е ефективно. Липсата на такава отчетност обаче не означава, че държавата трябва да измисля и налага „законови” правила, които биха спрели, вместо да насърчат навлизането на полезни иновации в здравните грижи.

Прогноза на СЗО сочи, че ако се запазят сегашните темпове на ръст на разходите за лекарства, към 2030 глобалният бюджет за здраве ще се харчи само за тях. Начинът това да се предотврати е все по-активното въвеждане на прогенерични политики навсякъде, където е възможно. Те спестяват сериозни ресурси на здравните системи, които могат да се използват за развойна дейност в медицината, заяви Николай Хаджидончев, председател на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГ Фарма) и генерален мениджър на „Тева Фармасютикълс България”. Само в ЕС използването на генерични продукти спестява на здравните бюджети около 35 млрд. евро годишно и един сериозен процент от тях се пренасочват към инвестиции в иновативни фармацевтични разработки. Генерика и иновативна индустрия вече са толкова свързани, че разликата между тях постепенно изчезва и до 5-10 години напълно ще се заличи, прогнозира Хаджидончев. В ерата на персонализираната терапия, най-важно ще бъде до всеки пациент да стига лечението, от което има нужда, и най-голяма полза, независимо дали ще е с генеричен, или иновативен продукт, или пък с комбинация от двете, обобщи той.

До 5-10 години превенцията на здравето и предотвратяването на тежки и внезапни остри животозастрашаващи състояния ще бъде напълно достъпно за всеки, прогнозира на свой ред Радослав Гайдарски, главен оперативен директор на „Империя Мобайл”. Различни преносими устройства като часовници и бижута ще следят непрекъснато здравните ни показатели, ще пазят и обработват информацията, ще поставят диагнози и ще алармират навреме, ако имаме нужда от медицинска помощ и лечение.

***

Списание "Мениджър" изказва специални благодарности на GSK, NOVARTIS, Roche, AMGEN, Bioderma за подкрепата в реализирането на второто издание на годишния Бизнес Форум Фарма.