Президентът Желю Желев в цитати

На 79-годишна възраст внезапно почина първият демократично избран президент на България - д-р Желю Желев. През по-голямата част от живота си Желев се е борил срещу комунизма и изграждането на демократична България. По време на комунизма е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-ото Велико народно събрание (ВНС). На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

През годините президентът Желев е правил остри изказвания по различни теми, някои, от които ще ви припомним днес.

***

„Комунизмът е по-опасен от фашизма. Той е по-желязна диктатура. Фашизмът обхваща и поставя под контрол всички сфери на обществения живот, има монопол, както и комунизмът. Но комунизмът отива още по-нататък. Той слага ръка и върху собствеността, надзирава я. Докато фашизмът никъде не пипа частната собственост. Даже фашистка Германия, която е най-близка до комунистическите режими, и тя не пипа частната собственост на хората.”

***

„Политиците ни нямат никакъв опит да управляват държава в условията на демокрация. По-лесно е в диктатура с пищова.”

***

„Българският характер не е чак толкова лош, колкото мислим. Дори е добре, че нашите политици, художници, писатели критикуват националния характер. В другите народи тая работа - да бичуваш лошите страни на националния характер, не е толкова добре застъпена”

***

„Сама по себе си политиката не е мръсна работа - такава я правят политиците."

***

„Многопартийната система представлява политическа инфраструктура на демокрацията. Както държавните демократични институции представляват институционалната инфраструктура."

***

„За мен най-големият ни пропуск и най-голямата ни грешка беше, че не осъдихме Тодор Живков и ЦК на БКП за това, че те тръгнаха да харизват България на Съветския съюз като 16-та република. След тяхното осъждане щяхме да забраним БКП и БСП като партии престъпници. Както направиха руснаците една година по-късно, когато забраниха КПСС след неуспешния опит за преврат в Москва. Това е най-голямата грешка на нашата демокрация според мен. България щеше да бъде много по-напред от редица балкански страни.

***

„Не познавахме публиката, която идва на митингите. Публиката в провинцията бе коренно различна от тази в столицата. Хората в провинцията продължаваха да спят своя тоталитарен сън. Грешахме като си мислехме, че София е България, а това не беше така. Столицата се развиваше с една година напред.”

***

„Огромна грешка за нас беше, че не подписахме политическия мир, предложен от президента Петър Младенов на кръглата маса на преговорите. Нашият мотив беше, че това е демагогска стъпка от страна на БСП, с което целяха да се представят за миротворци.”

***

„Всички балкански страни да станат пълноправни членове на ЕС и НАТО. Да не се поставят спирачки, на която и да е кандидатка. Това вреди на регионалното обединяване, да не забравяме, че Македония исторически е била "ябълка на раздора". Македония не трябва да бъде такава ябълка, а обединяващо звено в името на евроинтеграцията.“

***

„През 90-те беше доста силно, доста изострено, защото дотогава – до началото на промените, всичко беше смачкано, скрито. Лъжата и насилието дотогава бяха главните лостове за управление на посткомунистическите държави, които бяха към Съветския блок.”