Четири сценария за падането на парламента

За мен най-важният въпрос сега е не кога (веднага, на европейските избори, след тях, още по-нататък), а как ще падне този парламент, пише в коментар за "Дойче веле" проф. Ивайло Дичев и предлага четири възможни сценария. Ето ги:

Вече усещаме, че дори четирите партии, попаднали в Народното събрание, се чудят как да се измъкнат от идиотската ситуация, в която се озоваха. Това само усилва безпомощната ни ярост, защото се оказваме без истински противник - ударите ни увисват в празното.

За мен най-важният въпрос сега е не кога (веднага, на европейските избори, след тях, още по-нататък), а как ще падне този парламент. Ето няколко сценария:

Първи сценарий

Най-добрият вариант е моралният катарзис на обществото (да ме прощават Аристотел и Лютви Местан, че заемам думата им). Представяме си, че студентската вълна заразява широки кръгове на интелигенцията, а оттам и цялото общество. Формира се нещо като Гражданския форум в Чехия от 1989-та, който се явява един вид морален гарант за очистването на политиката, без пряко да участва в нея. Звучи прекрасно, но за съжаление е малко вероятно. Не само защото интелигенцията ни е слаба и зависима, защото студентите ще заминат със стипендии в чужбина или просто ще се отегчат, а най-вече защото сериозните духовни събития у нас винаги идват отвън. Само че докато в момента глобалната вълна е по-скоро лява (анти-неолиберална), в нашата интелигенция мнозинството е дясно.

Втори сценарий

Следващият по желателност сценарий е надигане на масово недоволство, донякъде събудено от студентите и интелигенцията, но в по-голяма степен предизвикано от корпоративни или социални проблеми. Кризата в здравеопазването ни дава идея каква мощ могат да генерират организираните професионални групи. Профсъюзите няма да се занимават с флашмобове - те просто ще парализират държавата. В този вариант управляващите понасят тежък политически удар, БСП се раздира от междуособици, ДПС е в изолация, а „Атака” е изместена от други теле-националисти. Този сценарий е далеч по-вероятен, но бедата е, че при него на власт ще дойдат партии, които не са непременно по-почтени, макар че поне за известно време те ще са малко или много наплашени. Вероятно ще се върне ГЕРБ под някаква форма, някакви нови десни, някакви нови популисти... А ако светът започне да излиза от кризата, това управление може и да се закрепи. Но ако това не се случи, гражданските раздразнения ще продължат до другата зима. И пак стачки, пак събаряне на парламента.

Трети сценарий

ГЕРБ успяват с процедурните си хватки да обезсмислят окончателно съществуването на българския парламент; нервите на някои депутати не издържат; западните съюзници скръцват със зъби; спонсорите на политиците ни преместват залозите. С една дума: серия от задкулисни събития, за които получаваме противоречива информация, а анализаторите страстно спорят "за" и "против". Този вариант е много вероятен, а неговите последствия ще са тежки: наместо да затвърди доверието в институциите, подобно разпускане на парламента ще задълбочи още повече отчуждението, цинизма и националната депресия. Тоест - политиката се позакрепва, но държавата потъва още по-дълбоко.

Четвърти сценарий

Накрая най-лошият, но за съжаление много вероятен сценарий: премерен удар на "Атака" - партията, на чийто пръст (по карикатурата на Комарницки) се държи парламентът. Сценарият е следният: Сидеров изчаква момента, в който се надига масово недоволство от протекционистки тип - например заради проблема с бежанците, либерализирането на пазара на земята или някакви други теми, които будят сериозни тревоги и се раздухват в медиите.

Към момента доверието в тази партия е ниско и затова тя е в режим на стенд-бай. Но в момента, в който оглави някакво масово недоволство и от името на обидените граждани свали правителството, тя автоматично ще оттегли подкрепата си за кабинета. В този сценарий един нов парламент не само ще включва неофашисти, но и ще е раздиран от про- и анти-европейски настроения. Ще се радват ли студентите на една такава "оставка"? Аз лично - не. Впрочем, „Атака” вече поиска оставката на вицепремиера и вътрешен министър Йовчев, което подсказва, че този план вече е в ход. А както за жалост знаем, на Балканите подобни планове твърде често успяват.

Разбира се, всички тези сценарии могат да се случат и в комбинация. А може би ще има и други. Но е от значение ние, възмутените граждани, да имаме предвид, че една оставка е символичен акт, чийто смисъл е много важен.