Новият брой на Chalie Hebdo: Карикатура на пророка и заглавие „Всичко е простено”

Първата страница на Charlie Hebdo, в първия брой след разстрела на 10 души от редакцията на седмичника, е с карикатура пророка Мохамед със сълза в окото, държащ плакат "Je suis Charlie", под заглавието на броя „Всичко е простено”. Рисунката е на зелен фон – цвета на исляма. Подписана е от Люз – Ренал Люзие, един от по случайност спасилите се от масовото убийство.

Няма да се поддадем на нищо, иначе всичко това не е имало смисъл. Състоянието на духа „Je suis Charlie” включва и правото на богохулство, казва говорителят на седмичника Ришар Малка.

Броят ще излезе в тираж 3 млн., за разлика от обичайните му около 60 хиляди досега и въпреки атентата срещу редакцията миналата сряда, пише Льо Поан.

Първоначално бе съобщено, че първият тираж след терористичния акт ще е 1 млн. екземпляра. Впоследствие обаче е бил вдигнат тройно заради лавината от заявки.

Гигантското шествие в Париж  срещу атентатите кара екипа да се чувства неудобно, заявява говорителят на изданието. „Това е ритник в носа на гротескната история, защото сме най-малко консенсусният вестник, а сега външният свят ни защитава с телата си”, добавя той.

На въпрос на телевизия Юроп 1 дали вестникът е „ислямофобски” , Малка казва  Charlie Hebdo е бил нападан много по-малко заради исляма, отколкото заради християнството. Шарли не е вестник на насилието, а е непочтителен, казва той.

В друго интервю – за изданието за култура и актуална политика Les In Rocks, авторът на новата корица Люз, карикатурист в Charlie Hebdo от дълги години, си задава въпроса как ще продължи изданието: „ Шарб смяташе, че можем да продължаваме да рушим табута и символи. Само дето днес ние сме символът. Как да разрушим символа, който сме ние самите?”.

Вменяват ни символен заряд, който липсва в карикатурите ни и ни подменя, излиза извън нас. Аз съм от хората, които не харесваме това, казва той и добавя:

„Не бях на спонтанната манифестация на 7 януари (вечерта след убийстото хиляди хора се събраха на Площада на Републиката). Хората са пеели Марсилезата. Говори се за паметта на Шарб, Тинюс, Кабю, Оноре, Воленски – те щяха сурово и дръзко да осмеят това поведение, направо щяха да го омажат в лайна. Хората могат да се изразяват както искат, но не бива Републиката да се оприличава на оплаквачка от Северна Корея. Това би било жалко.”