Андрей Райчев: Българинът никога не е живял по-добре и не се е чувствал по-зле

- Господин Райчев, кои бяха големите успехи и грешки на 2010 г. за България? Реши ли се през тази година поне един важен обществен проблем?
- България премина през най-лошата фаза на кризата. Това може да се смята за успех или поне за успешен край на нещо лошо. За друг много голям успех не се сещам. Истината е, че понесохме кризата по-леко от много други страни, защото изхабихме резерва. Тук може би започват грешките. Българите напълно си платиха това, което аз наричам неразбирането за "златния дъжд". Над страната от 2002 до 2008 г.

валеше "златен дъжд". Тук влизаха по 3, 4, после по над 6 млрд. евро инвестиции годишно. С изпратеното от гастарбайтерите държавата пое финансова инжекция от 40 млрд. евро и рекапитализира икономиката и бита си, които бяха напълно декапитализирани по време на прехода. Страната към 2007-2008 г. започна да произвежда повече, отколкото е произвеждала когато и да било в историята си. Хората успяха да си накупят битова техника, автомобили, да си ремонтират амортизираните къщи, да компенсират главно материалното си страдание през 90-те години. Но българите не забелязаха този "златен дъжд". Те не го признаха и въобще не го мислиха. Обратно, изпаднаха в типичната за всички страни постпреходна депресия. Намразиха елита, който ги беше превел по пътя за Европа. Забравиха бързо, че главният резултат на прехода - влизането в Европа - е велико историческо събитие. И започнаха да викат, да стенат "Така повече не може! Не можем да живеем толкова лошо!". Това е реакция не на самото материално състояние през 2007-2008 г., а на класовата диференциация. На това, че България през прехода се раздели на бедни и богати. На завинаги забити долу и завинаги оставени горе. И хората поискаха реванш, възмездие за това, което наричат "кражба": "Всички горе лъжат и крадат". Истината е, че големите си пари българинът не загуби в кражбата, която е трохи, а в приватизацията, която наистина му взе гигантската собственост. Не разбирайки това, хората избраха правителство, което да наказва и някак си да превключи режима на страната от лошо към хубаво. При така поставената задача (преди година и половина) сега правителството на ГЕРБ просто теоретически не може да съобщи на българите истината за тяхното положение -

че живеят по-добре, отколкото работят. Че получават повече, отколкото заслужават. Че трябва да ни се случи същото, което се случва в Ирландия, Гърция, Румъния, в други страни - да намалим стандарта. Защото "златният дъжд" спря. Правителството просто не може да изкаже тази формула. То е избрано при друго условие и поради друго настроение. Избрано е, за да наказва, за възмездие. Но всъщност единствените, които може да наказва, са хората. А именно да намали заплатите и работните места, да съкрати администрацията, да нямаме най-голямата полиция в света от 60 хил. души, да закрие болници, да намали вузовете, а всъщност платените от държавата студенти. Но то не прави нищо от това. И не може да направи нищо от това по дефиницията на своята поява. Това е главният капан на г-н Борисов. Той отлично го вижда, защото икономистите му казват всеки ден какво трябва да се направи. Но не може да го направи, защото това би било изневяра към избирателя, на онова, за което го харесват и му ръкопляскат. И затова ГЕРБ предприе курс за първоначално стапяне на резерва. На въпроса "Какво прави България в момента?" може да се отговори "Трупа дългове". Правителството достатъчно дълго говори за своите успехи. По-скоро бих искал да говоря за

нерешените, отложени и замотани въпроси. Здравната реформа не тръгна, имахме скандално слаб министър на здравеопазването за два месеца. Слава Богу, него го махнаха, но сложиха друг, за когото засега не знаем нищо. Във всеки случай не се направи това, което трябва - реформа на здравеопазването, която решително да го поевтини. Защото то е лошо и скъпо. Поне да стане лошо и евтино. Частично се отложи и проточи реформата в образованието. Но все пак мисля, че г-н Игнатов може да бъде поздравен за лютите битки, които води. Това е единственото място, където някаква реформа тече. Но тече на "пусни-дръпни". Като се прави нещо, трябва да е наведнъж. Правителството се спъна в опитите за административна реформа. Не можа да направи съкращения заради отпуските.

- Преди година в интервю за “Мениджър” казахте, че ако харизмата на Бойко Борисов изчезне, ще настъпи дестабилизация. Виждате ли да се случва нещо подобно?
- Бойко Борисов запази присъствието си. Аз продължавам да мисля същото като преди година. Страната е стабилна само по причина, че Борисов ефективно успява да внуши на хората, че управлението му е правилно. Това е капитал за България донякъде, защото в противен случай ни чака дестабилизация от порядъка на тази, която виждаме в Румъния и Гърция - стачни вълни и т.н. През тази година обаче

ГЕРБ загуби две неща от пропагандно-политическа гледна точка. Първо, мина на режима "скандал-скандал". Това е нормалният режим на всяко българско правителство. Просто ГЕРБ беше изключение. Сега престана да бъде. Второ, сериозно се застраши рейтингът на човек номер две в ГЕРБ. Г-н Цветанов има реални проблеми.

- За тази година и половина ГЕРБ разви ли се? Очертаха ли се там компетентни хора?
- Откроиха се няколко души, които стоят прилично като министри - господата Плевнелиев, Трайков, г-жа Фандъкова се утвърждава като популярен кмет на София. Не е като да няма хора. ГЕРБ преди беше човекът-оркестър, партията на Бойко. Сега

доби някакви свои физиономии. Бих отбелязал като развитие и отпадането на хора, които не стават. ГЕРБ е набързо правена партия. Естествено е, че като набереш 1000 души набързо, сред тях не може да няма боклуци. Хубавото е, че поне засега Борисов активно ги маха, като ги види, че не стават за нищо. Но истината е, че той пък не може непрекъснато да се занимава само с уволнения.

- При останалите партии някакво размърдване има ли?
- Ще разгледам партиите една по една, като започна с най-малките. РЗС през годината беше подложена на медийна изолация и излезе от нея чак когато Алексей Петров излезе от затвора. Тя стана известна с удари най-вече против г-н Цветанов. Но това не стига за възстановяване, както показват рейтингите. "Атака": струва ми се, че г-н Сидеров успя да мине между Сцила и Харибда - между това да се противопоставя на Бойко Борисов, да бъде опозиционен и същевременно да се долепя до него, без да губи своето лице. Да не забравяме, че реалната коалиция, която управлява България, се казва ГЕРБ - "Атака". Синята коалиция оформи лице, 2010 г. е много успешна специално за г-н Иван Костов. Той не е възстановил големия си рейтинг от миналото, но успя да се завърне в дневния ред на обществото, хората слушат какво казва. Това също не беше лесно, защото Синята коалиция започна като подкрепяща ГЕРБ и завърши с това, че не гласува бюджета. ДПС до президентските избори ще лежи на дъното. Ще се занимава само с конкретни, скандални, персонални случаи. Старае се да спечели време, защото знае, че на президентските избори цената на ДПС е огромна. БСП: 2010 г. беше много тежка за Станишев. Той премина през организиран от властта

акт на сатанизация. Въпреки това успя да запази не само поста си, но и частично способност да разговаря с обществото. Макар че все още няма как да изглежда много чист и благоуханен, последните изследвания показват, че БСП тръгва нагоре.

- Медиите четвъртата власт ли са сега?
- Медиите и специално пресата са в доста деликатно положение. В България след 10 ноември е нямало толкова несвободни медии, колкото има сега. Съвсем не твърдя, че правителството ги е купило или ги доминира. Но журналистът в България престана да е свободен човек. Аз мисля, че това е най-големият ни недъг в момента и ако не направим нещо, ще си докараме много голяма беля на главата. За огромно съжаление самите журналисти казват: "Какво да правим, това е положението. Гадост". А истината е, че спешно трябва да направят профсъюз, както и да се казва, дори СБЖ, и да искат законови гаранции за свободата си.

- Кои са големите рискове и възможности през 2011 г.?
- Големите рискове са да продължим да затъваме в дългове. Бюджетът ни описва, че ще затънем планово. Помнете ми думите,

ще затънем и извънпланово. Възможно е да прекратим това, но то би означавало властта да посмее да заговори с хората на език, в който става дума за съкращение на стандарта. Намаляването на заплатите, на болниците и на броя на студентите не ми се вярва да стане.

- 2011 г. е изборна.
- Затова не ми се вярва да стане. На Борисов му трябва още време, за да спечели президентските избори. Ако понижи драстично стандарта, няма да го изберат. Аз съм почти сигурен, че той ще кандидатства.

- Каква предизборна кампания очаквате?
- Зависи от това дали БСП ще тръгне да играе своя игра, или ще тръгне да прави общ фронт. Ако играе своя игра, кампанията ще прилича на битката между Бойко Борисов и Татяна Дончева - интересна, но с напълно предизвестен сребърен медал. Общият фронт би означавал БСП да се ориентира не към свой кандидат, който да вземе сигурния сребърен медал, а да се опита да подбере и да застане зад човек, който не е от БСП, но пък

може да победи и Борисов. За БСП победата на Борисов не е кой знае колко лоша, но загубата му на тези избори би оформила в България нова политическа ситуация, която БСП със сигурност би желала много.

- В интервюто си преди година казахте, че за напредъка на България е важно да има консенсуси на елита и бизнеса, както преди имаше за геополитическата преориентация. Как обаче се раждат консенсуси, след като пред обществото няма обща цел, нито дори някакви сериозни дебати? Не е ли мисия на интелектуалния елит да ги предложи?
- България продължава да живее без бъдеще. Бъдещето на България е изчезнало на 1 януари 2007 г., тъй като тя дотогава имаше ясна визия, че ще влизаме в Европа. Какво точно иска България, не е ясно. Каква цел си поставя, не е ясно. Това е и в индивидуален план. Някак хората единствено ценят да имат пари. Това е трагично обстоятелство. Ако искаш само пари и нямаш цел, ще бъдеш нещастен цял живот, особено ако си беден - какъвто е случаят. Но за огромно съжаление България в момента не е настроена да излъчи и слуша подобно нещо. Връщам ви към първия въпрос. Това е болката от класовата диференциация. На всичко отгоре кризата (не само у нас, навсякъде) произвежда един основен резултат - усилва разликата между дъното и върха,

увеличава противоречието между бедност и богатство. След кризата ще имаме още по-истински богати хора и още по-истински бедни. Тази болка пречи на страната да слуша каквито и да било общонационални неща. Въпреки това продължавам да твърдя, че една нация, за да съществува, трябва да има не само обща история, но и общо бъдеще, цел и път нанякъде.

- Вие оптимист ли сте - накъде върви България?
- Исторически тя върви в правилна посока. Ние се утвърждаваме, макар и не много лесно, като една от европейските страни. Като отмине кризата, икономиката ще започне пак да расте. Но всичко това се натъква на един факт, който звучи малко парадоксално. В историята си българинът не е живял по-добре (материално) от сега, но и не се е чувствал по-зле.   

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ е социолог, съсобственик на BBSS Gallup International и TNS/TVPlan. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по социология. Автор е на две книги и стотици статии. 55-годишен, женен, има четири дъщери.