Кой ми повърна в шезлонга

Моят приятел българофоб се върна от почивка на Златните пясъци. Оказа се, че той бил точно на същото място, където хората на Лиляна Павлова засекли при проверка най-скъпия чадър на Черноморието – 25 лева и най-скъпия шезлонг – 15 лева. Не крайна цена – а за един ден.

Моят приятел българофобът си постелил чергата покрай златните шезлонги, опънал си чадър, купен за 5 лева и гледал сеир 10 дни. Ама голям сеир.

Никога няма да се оправим, помни ми думата, започна оптимистично той и продължи да разказва. На този участък само морето било общо, но и то не чак дотам, защото концесионери на забавни игри били заградили бая голям участък и оттам тръгвали банани, джетове и прочие морски забавления. 

На първа линия бил печално известният концесионер рекордьор със златните чадъри и шезлонги. Там, разбира се, било винаги празно. Само от време на време две бизнес дами си разполагали силиконките. Веднъж дошли и германски пенсионери, които като чули колко им искат избягали ужасени.

На втора линия били чадърите и шезлонгите на  хотела, които също били празни през целия ден. Гостите предпочитали да се плацикат в басейна.

Празна по цял ден била и бирарията. Богатите туристи ги нямало, а бедните като моя приятел на чергата нямал никакво намерение да пие бира за пет лева халбата. Носел си в хладилната чанта пиринско за два лева, отпивал сладко-сладко и гледал шоуто на празните шезлонги.

А заради липсата на хора на тази плажна ивица страдал и бизнесът на бананджиите. С други думи  всеки от хранителната верига край морето правел така, че да провали бизнеса на другия. Вместо всички да печелят. Константин Иречек, който идва да припечели в България след Освобождението, прозира една горчива истина, която за жалост е актуална и до ден-днешен: ” За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”

А колко простичко е всичко. Всеки който е ходил в Гърция знае, че там има закон божи – чадърите и шезлонгите са безплатни, задължен си само да консумираш от барчето на плажа. И там морето е общо, и там има трима концесионера и там целта им е да приберат еврата на летовниците. Но го правят елегентно, ловко, по византийски. Окрилен от безплатните чъдари нашенецът набляга на бирата, която е по-евтина от мястото, за което разказва моят приятел българофобът. И в крайна сметка бирите за деня, соковете, сладоледите за децата пак излизат толкова, колкото трябва да се плати за чадър и шезлонг на Златните пясъци.

А в България има традиции за такава задружна бригада.   

Във великолепния разказ на Чудомир „Организация” коминочистачите и зидарите са в съюз. Лятно време, като правят къщи, зидарите запушват комините с вар, тухли, пръст, за да имат зимно време работа коминочистачите. Те пък от своя страна, като ходят по покривите, докато чистят комините, чупят керемиди – отварят работа за зидарите през зимата, когато им е мъртвият сезон. И така - до пролетта.

А тука действаме на принципа сезонът свърши, нищо не спечелихме. Защо стана така – кой ми повърна в шезлонга. Да не използвам по-грубата метафора.