Добрият шеф=сърдечният шеф!

Съществува древен въпрос: Дали е по-добре да си „мил“ водач, за да спечелиш симпатиите на хората, които управляваш или да си суров, за да им вдъхваш уважение и да го накараш да се трудят усърдно? Въпреки ентусиазма по повод на инициативи като медитация и грижа за чувствата на другите в офиса и въпреки прехода към по-хоризонтални фирмени структури, повечето хора смятат, че вторият вариант е по-добър.

Традиционният подход просто изглежда по-безопасен – да бъдете твърди и леко дистанцирани от служителите си. Те трябва да ви уважават, но не и да са ви толкова близки, че да забравят кой е шефът. По-състезателната и агресивна офис култура дава изпитани във времето резултати и държи персонала нащрек. В крайна сметка, ако сте водач, който е твърде загрижен за работниците си, това няма ли да ви направи „мек“? По-малко уважаван? Не значи ли, че служителите ви няма да работят толкова усърдно?

Нови проучвания за развитието на организациите дават някои изненадващи отговори на тези въпроси.

„Суровите“ мениджъри често грешат, като смятат, че поставяйки служителите си под напрежение, ще повишат качеството на работата им. Но единственото нещо, което се повишава, е стресът. Освен това, проучванията показват, че стресът води до загуби както за работниците, така и за работодателите. 

Стресът води до по-високи разходи за здравеопазване и реорганизация. Според запитване сред служители на различни компании, разходите за здравни грижи за работници, подложени на голям стрес, са 46% по-високи, отколкото във фирми, в които липсва стрес. Както статистики от миналото, така и прогнози за бъдещето сочат, че стресът на работното място е свързан със сърдечни заболявания. Често стресът създава необходимост и от реорганизация – според доклади, той може да подтикне служителите да напуснат или да откажат повишение. 

Но по-добре ли стоят нещата при „добродушните“ мениджъри? Дали служителите им се справят по-добре и дали те самите успяват да се развият?

Противно на вярванията на много, според проучвания на Адам Грант, милите момчета (и момичета) могат да финишират първи, стига да приложат правилните стратегии, за да не позволят на служителите си да се възползват от добротата им. Други проучвания пък сочат, че проявите на алтруизъм всъщност водят до възход в йерархията.

Доклади на Ейми Къди и нейни колеги от Harvard Business School показват, че лидерите, които излъчват топлина – дори преди да са доказали компетентността си – са по-успешни от другите, които ръководят със строгост и умения. Защо? Причината е в доверието – персоналът има по-голямо доверие на сърдечните водачи.

Друго интересно проучване сочи, че когато ръководителите са справедливи към членовете на екипа си, последните са по-продуктивни, както индивидуално, така и като група. Джонатан Хайд от New York University Stern School of Business доказва в свой доклад, че когато лидерите правят саможертви, служителите им се вдъхновяват, в следствие на което са по-лоялни, по-отдадени на работата си, склонни са да помагат на свои колеги при необходимост и да вършат неща, извън длъжностната си характеристика. Други проучвания пък показват, че когато работите с хора, които ви помагат, вие самите ще сте по-склонни да помагате (при това не само на онези, които са били до вас в нужда).

Подобна работна атмосфера дори намалява стреса. Независимо дали мозъците ни са свикнали със заплахи (от бесен лъв или от бесен шеф – няма значение), реакциите ни към стреса са по-спокойни, когато взаимоотношенията ни с околните ни карат да се чувстваме в безопасност. Освен това, има и физически последици – докато липсата на лични взаимоотношения на работното място увеличава физиологическата умора, положителното общуване подобрява здравословното състояние на служителите – понижава сърдечния ритъм и кръвното и подсилва имунната система. Проучване на Karolinska Institute, проведено измежду 3000 работници, сочи, че качествата на лидерите са свързани със сърдечни заболявания сред персонала. Така че добрият шеф може буквално да е полезен за сърцето.

В действителност, и това може да е изненада за много HR-и, според анкета на Gallup от 2013 година, подчинените предпочитат щастието пред високата заплата. Когато са щастливи, служители допринасят не просто за по-приятна работна атмосфера, но и за по-колегиално отношение и за по-качествено обслужване на клиентите. Друго голямо проучване показва, че позитивната работна среда не само благоприятства здравословното състояние и продуктивността на работниците, но и здравето на клиентите и степента им на удовлетвореност.

Взети заедно, всички тези проучвания доказват, че лидерският модел, базиран на доверие и сътрудничество, води до щастие, взаимопомощ и дълготрайна продуктивност на работното място. Затова не е изненада, че сърдечните ръководители получават повишения.

Но от какво точно е изграден моделът на доброжелателното лидерство? Този въпрос е по-сложен. Много компании се опитват да въведат работата от дома и други допълнителни удобства. Анкета на Gallup показва, че дори когато дадена компания предлага по-гъвкаво работно време и възможност за работа от къщи, благосъстоянието на служителите продължава да зависи преди всичко от работните взаимоотношения. Освен това, повечето доклади сочат, че удовлетворението в службата – не чрез материални облаги, а в следствие на качествата на лидерите, като искрена доброжелателност и саможертва - благоприятства лоялността на персонала.

Едно е ясно – трябва да ценим повече милосърдието в службата. Едно потискащо проучване от Нотр Дам показва, че колкото по-любезни са мъжете, толкова по-ниски са заплатите им. Понеже любезността на жените не влияе на техните възнаграждения, учените предполагат, че когато не се подчиняваме на секситките норми, търпим наказания. Но отговорът не се крие в това, мъжете да бъдат жестоки - трябва всички да се постараем да променим тези остарели разбирания. С малко труд, можем да станем любезни, без да сме твърде меки и без да позволяваме да ни правят на луди. Тогава, може би, ще сме малко по-щастливи на работното място.

Източник: Harvard Business Review