Невъзпятите лидери, на които всички дължим благодарност

Някои от най-ефективните лидери нямат помпозни титли. Можете да ги откриете в класните стаи, в службите за пожарна безопасност, в болниците и в домове по целия свят. Те не носят официалните костюми, които свързваме с личностите на високи постове в бизнеса или политиката, но със сигурност предизвикват промяна – понякога дори историческа, - макар и по по-недоловим начин от формалните водачи. Когато тези невъзпяти и безизвестни лидери са наоколо, нещата вървят добре. Когато обаче ги няма, всичко се срива.

Истинското лидерство се определя от това, кого другите следват, а не от поста или влиянието. Затова много от жизненоважните лидери на обществото работят точно зад ъгъла, извън списъка на най-успешните бизнес водачи. Всички познаваме хора, които – без каквато и да е титла – оказват тихо, но трайно влияние. Преди време Reader's Digest издаваше поредица, озаглавена My Most Unforgettable Character, в която известни личности разказваха за хора, които са докоснали сърцата и мирогледа им. Най-често герои в историите бяха учители, лекари, магазинери или роднини, които са ги отвели на ново място в живота им.

Преди време преминах курса по оцеляване Hurricane Island Outward Bound с няколко колеги. Направи ми силно впечатление, че много от най-високопставените бизнес лидери в групата ни бяха бързо и инстинктивно изместени от хора с по-нисък статут, които обаче притежаваха необходимите умения и преценка, за да ни отведат до крайната дестинация. Формалните лидерски постове лесно отстъпиха пред компетентността.

След като отнесох този урок у дома, препрочетох есето на Робърт Грийнлийф от 1970 година, The Servant as Leader ("Слугата лидер"). В него отново срещнах Лео, герой от „Пътуване към Изтока“ на Херман Хесе. На пръв поглед прислужник, Лео се натоварва с лакейските задачи, които поддържат „пътуването“, докато повдига духа на останалите в групата с присъствието и веселия си нрав. Когато неочаквано изчезва, компанията се разпада, а пътешествието се проваля.

След години един от членовете на групата случайно среща Лео и разбира, че низшият слуга всъщност е водач на „Лигата“, тайно общество – членове на което са Платон, Моцарт, Бодлер и Дон Кихот, - спонсорирало пътешествието. Оказва се, че Лео е лидер, и, погледнат през нови очи, това не е изненада.

Оттогава отделям по малко време в размисли за всички леовци в живота ми и за собствената си версия на поредицата на Reader's Digest. Рядко лидери във формалния смисъл на думата, тези хора са били сред най-влиятелните личности в моето житейско пътешествие. Да благодарим на всички, които водят скромно, чрез влияние, мъдрост, уникални умения и готовност да скочат в огъня в трудни времена. Дължим им го!

Джоел Питърсън, председател на JetBlue Airways, за LinkedIn.com