Незабравимо от големия Евтим Евтимов

Днес ни напусна един от големите български поети – Евтим Евтимов. Неговите стихове топлят сърцата на хиляди българи. Неговите текстове за песни се пеят и помнят от поколения. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура,  близостта до народнопесенната стилистика, успешните естрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.

В памет на големия поет ще ви припомним някои откъса от неговите произведения:

***

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

-Из „Ти моя обич”

***

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе - силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Започна ли над листа да се мъча,
започна ли да падам в пропастта,
ръцете ти - два бели лунни лъча -
отново ме издигат над света.

- Из „Пред тебе все ще се прекланям, мила”

***

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

- Из „Ако знам, че обичта ще свърши”

***

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

- Из „Аз всички радости на тебе дадох”

Красивите стихов продължавт на следващата страница!

***

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

- Из „Обичаш ме”

***

Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.

Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.

Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.

Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени то тях,
потърсихме ръцете си отново.

- Из „Птици на разсъмване”

***

Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.

И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.

И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.

Жена - врата
отвъд света.

- Из „Незавършено послание”

***

„Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.

Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.

- Из „Над боровете плисна черен дъжд”

***

„Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

- Из „Ти, моя обич”