Незабравими стихове от Валери Петров

"Аз съм човек на надеждата". "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби".

Това казваше големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Пeтров. Днес се навършва една година, откакто се сбогувахме с него. Той почина на 94 г. в София миналото лято. По този повод се организира 24-часово четене на стихове, съобщи БНТ. 

Валери Петров беше академик на БАН от 2003 г,, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. поетът беше удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели.

Да си припомним таланта му и неговата красива чувствителност в тези незабравими стихове. Поклон!

***

"Добрите писма"

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!

***

"За спящата принцеса"

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

***

"Гореща молба"

Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.

Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.

Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.

Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.

Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.

***

"Малката къща"

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.

Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.

Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като например тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.

***

"Песен за приятелството"

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита 
в огъня да те спaси,

пръв, 
и без да се запита 
прав ли си или не си. 

Пръв за теб леда пролазва, 
пръв за теб пролива кръв 
ето – затова се казва, 
че приятелят е пръв!