Важна ли е грамотността при избора на партньор?

Единственият недостатък на доброто образование от западен университет – освен доживотния дълг и прокрадващата се неувереност – е педантичността, която то развива във възпитаниците си.

Когато завършат престижно учебно заведение, повечето от тях очакват да получават грамотно написани текстови съобщения. Вярват, че правят добро, когато се обадят на приятел, за да му кажат, че е пропуснал запетая или е допуснал грешка при членуване.

Граматическата педантичност е едно от малкото социално-приемливи предубеждения, които можем да използваме, за да се почувстваме по-висши от някой друг. А в свят, където всички общуват чрез смартфони и таблети, възможностите са в изобилие.

За жалост, тълпата „Аз съм по-голям светец от теб” е успяла да си проправи път от университетската библиотека до сайтовете за запознанства.

В статия за връзката между свалките и неграмотността Wall Street Journal разглежда една малка част от примерите за явно растящата враждебност към потенциалните половинки, които допускат правописни, пунктуационни и други грешки.

Освен сравнението между това, да откриете, че харесваният от вас човек е неграмотен, и алергичната реакция към котка, статията цитира проучване в сайт за запознанства, според което 88% от дамите и 75% от господата се вълнуват повече от граматиката, отколкото от която и да е личностна черта на потенциалната си половинка.

Някога, като наивна висшистка, смятах, че липсата на елементарни езикови познания у партньора ми ще ме накара да бягам с 200. Имах диплома – нямах намерение да се занимавам с невежи.

Но след като няколко години поживях в света на възрастните, животът ме научи на две неща: никога, ама никога не питайте потенциалната си половинка как върви покупката на жилището, което си е харесала; и че педантичността е много по-отблъскваща от неспазването на правилата за писане.

Но това не е всичко – начинът, по който пишем на мобилно устройство, няма нищо общо с умението ни да пишем грамотно на хартия. Най-малкото онези, които са осъзнали, че телефоните нямат софтуер за оптично разпознаване на символите, вероятно имат повече в главата от служителите на „граматичната полиция”.

В свят, където текстовите съобщения са прелюдия към романтична връзка, интелигентният човек няма нужда да използва непрекъснато всички букви, за да се доказва.

Преходът към първата среща на живо би трябвало да е забавен. Той е изпитание на умението за водене на диалог – което е коренно различно от граматиката. Странните съкращения разкриват много по-малко за личността от предпочитаните филми и музика.

Мъжът с изпипаните и безупречни текстови съобщения обикновено следва собствените си интереси. Жената, която не се вълнува дали е сложила всички запетайки, където им е мястото, е жена, която има по-вълнуващи занимания, с които да уплътнява времето си.

Прочетете някоя книжка и може би 1-2 речника. Но ако търсите партньор, който се оправя с точките и запетаите, не се оплаквайте, когато се окаже, че погледът му гледа настрани.

Джесика Браун за Independent.com