Проучвание: Краят на 20-те години е най-трудното време в живота

Колкото повече десетилетия от живота ни минават, толкова по-трудно е да си спомним какво е било, когато сме били в 20-те си години. Не как сме изглеждали, а как сме се чувствали. 

Съвременни психологически проучвания обаче твърдят, че на хората им е най-трудно на етапа, когато са преминали средата на 20-те си години, до ранните 30.

Макар мнозина по-възрастни да разглеждат младостта като време на безгрижие, тя всъщност е далеч по-обременена - с борба и опити да се справяме със стрес в големи количества, за какъвто не сме готови, както и със самота и първи големи житейски загуби, които ще помним завинаги. 

В 20-те си години човек често се чувства объркан и самотен, посочват две независими едно от друго проучвания, чиито резултати са публикувани тази година и цитирани от Harvard Business Review (HBR). Авторите отбелязват, че когато младите хора се сдобият с първата си работа и се преместят в собственo жилищe, обикновено те се нанасят първоначално сами. Следват години на опити да установят статута си на уважавани възрастни в работата, в рамките на които години околната среда им изпраща смесени съобщения, без значение за каква точно професия става дума, или какви точно са личните им постижения. Често те с години продължават да са считани от по-възрастни от тях авторитети на работното място за "деца" и затова "некомпетентни", "не достатъчно професионални", най-вече преди да сключат брак и да имат свои деца.

Продължаващият период на самоутвърждаване води до изпитване на доста болка в привидно за другите безпроблемен живот. Някои изследвания показват, че съвременните млади хора над 20-години страдат повече от предшестващото ги поколение, продължава HBR. Като свидетелства за това са сочени данни, според които средностатистическата възраст, в която е регистрирано начало на депресия, е намаляла от края на 40-те или ранните 50 години, както е било преди 30 години, до средата на 20-те. Очаква се да падне дори повече. Психолозите не са напълно сигурни защо. Отдават го на смесица от фактори. 

Каквато и да е причината, кризата на хората, прехвърлили 25-годишна възраст, често продължава няколко години. Тя включва типични фази. Започва с поява на чувството, че си блокиран от ангажимента да работиш на пълен работен ден - да си в офиса по цял ден, или ако работиш от вкъщи, да не можеш да излезеш от дома, а когато вече можеш - да си изтощен от работата (умствено или физически). Младите хора получават работа, наемат апартаменти и навлизат в лични връзки, но това често ги кара да се чувстват в капан. Или в положение на преждевременна възрастност, при условие че се чувстват същия човек както на 18. 

След това идва етап, в който им се налага да прекратят нещо - да спрат да се виждат с дългогодишни романтични партньори, да напуснат дългоочаквано работно място, да излязат от социални групи. Така стават по-отделени и съответно, по-самотни. Прекарват най-лошата част от житейската криза, дълго разсъждавайки над случилото се до момента и преосмисляйки плановете си. Правят го сами и изолирани. Резултатът често е, че излизат навън и откриват нови хобита, нови свои интереси, други социални групи, овладяват нови умения, спортове, езици. Така накрая изплуват от другата страна на брега, излизат от кризата по-щастливи, по-мотивирани, с по-голяма яснота за себе си. 

Този процес може да продължи години, или да се повтори. Той е болезнен. Не е забелязван от мнозина от по-горните поколения или е омаловажаван. В същото време е колосална възможност за личен растеж, тъй като може да доведе индивида до състояние на по-щастлив и смислен живот. 

В компанията Happify, екип за анализ на данни е прегледал психологически индикатори за около 88 000 души в Щатите, използвали услугите й през 2015 г., за да достигне до тези изводи. Наблюдателите са открили доказателства за криза на младостта (около 25- 32 години) и подобряване на състоянието на хората след нея.

Докато остаряваме, с десетилетията се научаваме да поставяме нещата в по-обишрна перспектива, да вярваме в себе си повече и осъзнаваме, че емоциите, които понякога ни пронизват в гърдите, са временни и не бива да ни превземат трайно, да ни "консумират" и изтощават, изтъкват авторите.

Психологическото остаряване е позитивен процес - колкото повече време минава, толкова по-добре се чувстваме. Това следва да увери младите, които понастоящем се чувстват стресирани или изгубени. че нещата ще се оправят. И следва да припомни на по-възрасните колко всъщност е трудно да си млад човек след средата на 20-те.