10 тайни послания, скрити в една от най-известните картини на Дали

В началото на август 1929 година, младият Салвадор Дали се запознава с бъдещата си жена и муза Гала. Съюзът им става залог за невероятния успех на художника, оказал влияние върху цялото му последващо творчество, включващо и една от най-известните му картини „Постоянството на паметта”. Прочутият испански художник тълкува тази своя творба като „нарисувана фотография на съня”. В нея обичайни елементи от пейзажа – планината, дървото, морето са съчетани със сюрреалистични изображения. Комбинацията е пълна със символика, към която водят 10 тайни ключа.

1). Меките, огънати часовници – символ на нелинейното, субективно време, произволно протичащо и неравномерно запълващо пространството. Трите часовника на картината са израз на миналото, настоящето и бъдещето. „Връзката между време и пространство отдавна е абсолютно очевидна за мен. Когато рисувах тази картина, мислех много за Хераклит (древногръцки философ, който смятал, че времето се измерва с протичането на мисълта.). Затова и нарекох тази картина „Постоянството на паметта – памет за взаимовръзката между пространство и време”.

 2). Замъгленият обект с мигли. Това е автопортрет на спящия Дали. Светът, изобразен на картината е неговият сън, смърт на обективния свят и тържество на бесъзнанието. „Взаимовръзката между съня, любовта и смърта е очевидна, - пише художника в автобиографията си. — Сънят е форма на смърт, или най-малкото изключване от реалността, или, още по-хубаво, смърт на самата реалност, която по абсолютно същия начин умира и по време на любовния акт.” Дали смята, че сънят освобождава подсъзнанието, затова и главата на художника се разтваря като мида – свидетелство за неговата беззащитност.

3). Твърдият часовник е символ на обективното време.

 4). Мравките – символ на гниенето и разложението, на тленността. Те са разположени върху единствения, съхранил формата си часовник в строга, циклична структура, напомняща циферблат, за да внушат, че линейното време се самоунищожава.

 5). Мухата. Дали е наричал мухите „Феите на Средиземноморието. В „Дневника на един гений” той пише: „Те са носели вдъхновение на гръцките философили, които са прекарвали живота си под слънцето, накацани от мухи."

 6). Маслиновото дръвче. За художника то е символ на античната мъдрост, която за съжаление е залязла. Затова и дървото е изобразено изсъхнало.

 7). Каменният нос – намира се на каталунското крайбрежие на Средиземно море, близо до гр. Фигерас, където се е родил Дали. Художникът често го изобразява в своите творби. „Тук – пише той – в скалния гранит е въплътен най-важният принцип на моята теория за параноидалните метаморфози (преливането на една картина, плод на халюцинации, в друга.)... Този застинал, издълбан сякаш от взрив облак във всичките му видими безброй образи е само малка промяна на зрителния ъгъл”.

8). Морето за Дали символизира безсмъртие и вечност. Художникът е гледал на него като на идеалното пространство за пътешествия, където времето тече не с обективна скорост, а според вътрешния ритъм на съзнанието на пътешественика.

 9). Яйцето. То символизира живота. Дали е взаимствал този образ от орфиците – древногръцки мистици. Според орфическата митология от Яйцето се е родило първото двуполово божество Фанес, а от двете половинки на черупката му са се образували небето и земята.

 10). Огледалото – символ на променливостта и непостоянството, послушно отразяващо както субективния, така и обективния свят.