6 навика на незабавно харесваните хора

Когато се запознаем с някого, първите 5 минути са трудни. Мнозина се чувстват уязвими. Несигурни и срамежливи. Има обаче и някои личности, на които мигновено им се получава. Те са царете на първото впечатление. Заложено им е по природа да стават симпатични. Особено ако са с приятна външност и бистър ум.

Ако не смятате, че сте от тях, не се отчайвате. Харизмата се учи. Как? Тук следват 6 навина на моментално харесваните хора, според Business Insider.

1. Те са застанали свободно. Да, вероятно родителите са ви учили да стоите с изправен гръб и дръпнати назад рамене, когато се запознавате с някого. Може да сте чели, че е полезно да снишите нивото на гласа си с два регистъра. Да стиснете ръката на другия оживено. Чудесно е да показвате невербална увереност, но максимум до минута-две. След това ще започнете да изглеждате все едно си придавате важност. Следвайте примерите на Бил Клинтън и Нелсън Мандела. Клинтън прави стъпка напред, избягвайки сигнала за присъствие на властова фигура и посланието „ти трябва да дойдеш при мен, защото аз управлявам нещо”. Мандела пък стъпва напред с усмивка и малко се накланя, което е знак за респект в почти всяка култура.

2. Приветстват влиянието на докосването. Несексуалното докосване може да бъде изключително силно. Пречупва естествените бариери. Например съвсем лекото потупване по рамото на другия човек.

3. Владеят силата на социалното джиу джицу. Срещате някого. Говорите с него 15 минути. И си тръгвате, мислейки „Уау, имахме страхотен разговор. Тя (той) е невероятна (невероятен)!”. След това се замисляте няколко пъти за казаното и осъзнавате, че не сте научили нищо за нея/него. Забележително харесваните хора са майстори на социалното джиу джитсу – древното изкуство да накараш човекът отсреща да говори продължително за себе си без дори да осъзнае, че се е случило.

Това умение се тренира лесно. Само трябва да зададеш правилните въпроси. Да оставяш темите с отворен край и да отваряш място в разговора за описания и интроспекция. Да питаш как, защо или кой.

4. Опитват да загубят. Всеки човек автоматично започва да се конкурира с другия, когато завърже разговор с непознат. Особено тежко се получава да се заговориш с човек с подобно на твоето образование, от сравним бизнес. Хватката обаче е не да опитваш да надхвърляш събеседника с намеци за лични постижения, а да му позволиш да бъде по-добър от теб в нещо. Всеки от нас е по-добър в определен аспект. Идеята е да опиташ да загубиш от другия в някакво отношение. Да признаеш своя слабост. Така се показваш като истински човек и хората започват да те харесват.

5. Не молят за нищо в първия разговор. Фокусират се върху това, което могат да направят за другия, а не за себе си. Не бързат да извадят нетуъркинг картата и да попитат за някаква полза веднага щом разговорът е станал приятен.

6. Завършват искрено. Например с „Беше ми приятно”. „Благодаря ти, че говорихме за това”. И с усмивка. Плюс „Приятен ден”. Да направиш добро първо впечатление е също толкова важно, колкото да направиш добро впечатление на финала.

И, не на последно място, приемат, че не е лесно. Дори е рисковано. Съзнават, че да бъдеш малко по-искрен, малко по-склонен да правиш комплименти, малко по-уязвим означава да изложиш повече от себе си пред непознатия навън.