нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

6 неща, които оптимистите правят различно

„Песимистът вижда трудност във всяка възможност. Оптимистът вижда възможност във всяка трудност.”

Уинстън Чърчил

Хората с оптимистичен поглед обикновено са по-здрави и по-продуктивни. По-малко настиват. По-добре се справят с ежедневните трудности на живота. Може би живеят по-дълго, заради по-ниските нива на стрес, които изпитват.

Това смята блогърът Марк от marcandangel.com. Според него оптимизмът не се предава по рождение. Той се учи. Може да се възпитава.

Тук следват 6 неща, които по мнение на автора оптимистите правят различно и всички ние можем да ги последваме в примера им.

1. Оптимално се възползват от наличните възможности. Мнозина често се дразнят на хората, звучащи твърде оптимистично, но обикновено те бъркат оптимистите с идеалистите. Оптимистът нито е наивен, нито отричащ. Той не е сляп за реалността на живота. Вярва в оптималната употреба на всички налични опции, без значение колко са ограничени те. Ето защо хората като него виждат по-добре широката картина. По-правилно могат да визуализират и управляват настоящите възможности.

С други думи, оптимистът е позитивен реалист, докато идеалистът се фокусира само върху най-добрите аспекти на ситуацията и пренебрегва негативите, които вредят на реалността. Песимистът пък не вижда никакви възможности.

Така, когато се протягат към лимоново дръвче, идеалистът опитва да откъсне най-сочно изглеждащия лимон, песимистът взема най-близкия до него, а оптимистът набира всички възможни лимони и си прави лимонада.

2. Уважават себе си. Като деца опитвахме да впечатляваме и вдъхновяваме себе си ежедневно. Помните ли? Бягахме, скачахме, люлеехме се, пяхме и танцувахме без да ни е грижа за света и без да се тревожим какво ще си помислят другите. Не се нуждаем от одобрението на никой, защото дълбоко в себе си знаем, че сме страхотни заради това, което сме. Защото сме уникални. Пораствайки, често го забравяме под напора на възрастните, медиите и обществото.

Оптимистите се защитават от собственото неодобрение при сравнението с другите. Правят го по два начина. Вярват най-вече на интуицията си и не питат много хора предварително за мнението им. Просто правят това, което със сърцето си чувстват, че е най-добре.

3. Не свързват щастието с постиженията. За да бъдеш оптимисти, трябва да си доволен от живота дълбоко в себе си. За да откриеш тази удовлетвореност, трябва да се вгледаш в себе си. Щастието, в крайна сметка, е вътрешно състояние. Ако го търсите извън себе си, във външната среда, може никога да не успеете да го откриете. Винаги ще чувствате, че нещо не е наред и нуждите ви трябва да бъдат удовлетворени. Накрая няма да бъдете способни да успявате в живота, просто защото няма да чувствате, че можете да го правите. В другия случай, когато търсим щастието отвън, може да успеем да го открием, но тогава неизменно ще искаме повече и повече. Когато удовлетворим нуждите си, ще възникнат нови, на които пак ще трябва да отговорим. Може да изплатите дълговете си, но ще искате депозит. Може да имате депозит, но той няма да е достатъчно голям. Схващате идеята. Това е безкраен цикъл. Без финал, защото търсите щастието във външни постижения, а трябва да го откриете вътре в себе си.

Оптимистите не свързват щастието с постиженията. Те си дават разрешение да бъдат щастливи във всеки момент, отхвърляйки постоянната нужда да имат повече и повече. Поставят си цели, работят здраво за тях, помагат на другите, израстват, но се учат да се възнаграждават по време на пътуването, не да те фокусират върху крайната цел.

4. Избягват негативните хора и създават позитивна среда. Нещастието обожава компанията. Ако прекарвате твърде много време около негативни хора, има голяма вероятност да започнете да не виждате причини да бъдете щастливи. Направете си услуга и избягвайте тези лица. Обградете се с позитивни, емоционално подкрепящи приятели и правете с тях това, което ви кара да се смеете.

Оптимизмът е навик, който се научава. Той е заразен. Изберете да общувате с хора, които го предават. Животът е твърде страхотен и кратък, за да го прекарваме с други, които не се отнасят към нас достатъчно добре. Обградете се с хора, които ви издигат нагоре и им връщайте услугата винаги, когато можете.

5. Очакват животът да бъде серия от възходи и падения. Само защото сте оптимист не означава, че няма да имате лоши дни. Ще имате – това е реалността. Животът не винаги е цветя и рози. Чувството за реализъм ни помага да стъпим здраво на земята така, че да не ни отнесе вятърът. Пригответе се за падения и трупайте максималното, като се възползвате от изкачванията. Първото ще ви направи чувствителни, а второто – оптимист.

6. Използват положителен език и жестове. Не винаги случващото се определя настроението ни. Понякога състоянието ни се определя от начина, по който вербално описваме нещата и се изразяваме за събитията, които имат значение за нас. Оптимистът казва „Точно както очаквах, учих много и старанието ми се отплати – имам висока оценка на изпита”. Песимистът: „Боже, извадих късмет с добрата си оценка на този тест!”. Последвайте стъпките на оптимиста и говорете на себе си по по-позитивен начин.

Жестовете на тялото също са важни. Мозъкът и усмивката са неизменно свързани в общ механизъм. Когато си мислим „нещастен съм”, мускулите на лицето ни падат надолу. Изпращат съобщение до мозъка, в което се потвърждава „Да, нещастен съм” и той се блокира в търсенето на решения. Можете обаче да щракнете ключа на вътрешната реакция, като се усмихнете. Мозъкът ще ви отговори със смяна на настроението. С усещане в духа на „Хей, животът все още е доста хубав и се справям добре!”.

още от Любопитно