Защо умните хора си намират работа по-трудно

Ако се причислявате към умната част от човечеството, то рискувате да си търсите работа по-дълго, а отгоре на това и да заработвате по-малко от хората без претенции за висок интелект.

Това е една от несправедливостите на света, в който живеем, доказана от основателя на консултантската компания RiskKnowledge Морис Юинг. Години наред той не преставал да се чуди защо негови приятели и познати месеци, понякога и години остават без работа, независимо от блестящото си образование, добър професионален опит и отличните си качества.

Веднъж му попаднала статия, в която открил неочаквано обяснение – на умните, чиито когнитивни способности са по-високи от средностатистическите, въздейства допълнително още една невидима сила, наречена в статията „Сляпо предубеждение”. Накратко, когато такива хора вземат решения, те са склонни неоправдано да се доверяват на примитивни инстинкти. В резултат правят повече грешки от останалите. В частност, умните виждат чуждата склонност към предразсъдъци по-добре, отколкото своята собствена.

Морис започнал да мисли как тази теория може да помогне на най-умните му „бедстващи” приятели при намирането на подходяща работа и неочаквано му хрумнала интересна идея – ами ако тези предразсъдъци са отразени в сивитата, пращани до потенциални работодатели? Възможно ли е по-високия интелект да пречи на професионалния прогрес?

Заел се старателно да изучава молбите за кандидатстване на работа на своите познати и ето какво открил:

1. Умните хора не посочват ясно своя професионален профил

Мениджърите по човешки ресурси задават тесни рамки при подбора на кадри. Ако имате профил в LinkedIn, в който като представяне е написано нещо стандартно, например „финансов директор”, лесно ще ви разберат, открият, поканят на интервю и наемат, обяснява Морис. Дори и ако изглеждате доволни от настоящата си работа. Но ако се представяте неясно и загадъчно, като „финансов киборг” например, най-вероятно няма да ви обърнат внимание. Специалистите по човешки ресурси не искат да си губят времето, за да „разследват” тази информация и да разберат притежавате ли необходимите знания и качества. И ето как умните хора, които се позиционират като самодостатъчни, се лишават от шанс да бъдат забелязани.

2. Резюмето им за кандидастване често е по-дълго и по-детайлно от обичайното

Един от страничните ефекти на високия интелект е способността да се извършва по-голямо количество работа в кратки срокове. На терен, това е плюс, но при писането на сиви, 10-годишният професионален опит бива предаван така, сякаш притежателят му се е трудил 20 или 30 години.

Умният се старае съвестно да опише всички подробности от кариерното си развитие, а после този, който чете, потъва в поток от информация и изгубва необходимите качества за конкретната позиция. Освен това дългите и препълнени резюмета изглеждат някак подозрителни, сякаш авторът им се престарава и преиграва. Далеч по-добре е да се изброят нужният опит, умения и постижения в логична, а не в хронологична последователност, съветва Морис.

3. Умните често се подценяват

Често, професионалното израстване върви към умния човек, вместо той да се стреми към него, но тогава той казва: „опасявам се, че няма да се справя, не съм експерт в тази област”.

Тази нагласа, свързана с консервативния начин на мислене, идва от подсъзнателното усещане, че не бива да се напуска зоната на комфорт. Изглежда естествено, създава чувство за сигурност, но е непрофесионално, коментира Морис. Когато се отказвате от всяка възможност, която не отговаря на идеала за вашия опит, ще си останете безработни и безлични. Не слагайте този критерий на първо място, приемете предложението за работа, в която се изискват сходни знания и умения, препоръчва той.

4. Умните предпочитат да говорят за себе си от гледна точка на резултатите

Много от тях имат зад гърба си свръхпостижения. Резултатите им са по-гръмки от думите им. Но при търсенето на работа е важно да попаднеш и на интервю, където имаш възможност да демонстрираш тези постижения. Както и да развиеш предварително умението да ги представиш ясно и стегнато, така че веднага да си проличи с какво ще си полезен на работодателя.

5. Умните са прекалено скромни

Истината е, че повечето от тях не се смятат за умни и специални. По-скоро, хората с висок интелект гледат на способностите си да мислят и действат като на нещо обичайно и присъщо на всеки. Затова и не знаят как да акцентират върху качествата си, а също и как да ги опишат в резюмето си за кандидатстване така, че да бъдат открити по ключови думи в интернет, установява още Морис.

Това прекалено смирение може и да не е плод на прекалена скромност или чувството, че нейната или неговата квалификация не е подходяща за конкретната длъжност. По-скоро е ингориране на това, което останалият свят намира за важно.

И за финал, умните хора, които търсят работа, трябва да поумнеят по въпроса как по-добре да се представят!

По материали от Linkedin.com