Златното правило за мотивация на служителите

Какво е най-важно за мотивацията на служителите, тази, която ги вдъхновява да бъдат продуктивни ден след ден? Ето какво: Служителите, които са избирани, ориентирани и подпомагани правилно и обградени от равноправни на себе си, ще се оправят, когато им е дадена автономност. В противен случай, няма да издържат.

Много проучвания подкрепят тази теза, не само в бизнес средите.

Казусът автономност: просто погледнете в огледалото

От половин век психологически и мениджмънт прочувания подкрепят правото на служителя да решава сам как да върши работата си. Може да се изненадате колко е силен този казус, докато не погледнете в огледалото и не помислите вие какво искате, за да се върши страхотна работа с клиентите всеки ден, лице в лице.

Първо, хората се нуждаят от причина да се будят сутрин – и то различна от “плащат ми”. Погледнете го така: да предположим, че някой работодател плаща почти същата заплата като конкурентите си. Обаче този работодател изисква точно как, кога и къде да се върши работата. Дали тази заплата, привидно сходна с на другите работодатели, е печелившата в случая?

Малко вероятно е. Служителят с поне малко мозък ще изтича при онзи работодател, който дава повече свобода. Тя включва и гъвкавост за това кога да се върши работата (не ми казвайте, че хората, които се налага да работят по нестандартен график са по-нисши създания, просто не е така).

Още по-важното е гъвкавост за това как се върши работата. Ако не включите хората в съставянето на работата, на която отдават цялото си време, просто ги използвате като инструменти за труда им. Това е етическо задължение, Въпреки че им плащате, това използване на хората е безочливо.

Невъзможно е да управлявате 5 хиляди допирни точки

Една компания трябва да може да се справи с желанията на клиентите, които са непредвидими, променящи се и строго индивидуални.

Помислете над следната статистика от Корнуелския университет: Изчислени са около 5 хиляди ежедневни допирни точки между клиент и работодател в среден по големина хотел. Може допирните точки в бизнеса ви да са по-малко, или да са повече. За да се справите правилно с всяка една от тях се изисква голямо количество психологическа и интелектуална гъвкавост, която ще е възпрепятствана, когато служителите разберат, че работодателите ценят най-вече подчинението.

Не говорете за еманципация, ако поощрявате подчинеността

Много компании говорят за еманципиране на служителите, но компенсират и поощряват по-различно:

Постигна ли някой служител желаните резултати този месец (дори да е отложил лошите събития за другия месец)?

Успя ли да изпрати всичко навреме (дори да не си е направил труда да удостовери адреса на доставката и да спести много главоболия на клиента)?

Дали служителят приключва разговорите с клиентите в кол центъра “навреме” (въпреки че задържането по телефона може да създаде по-добра връзка с компанията)?

Искате отношенията с клиентите да са отговорност на служителите ви. Докато продължавате да определяте всяка една подробност от работата им и да награждавате или наказвате своеволно, няма да ги накарате да понесат тази отговорност.

Тяхната гледна точка ще напомня на онази замаяна стюардеса, която веднъж ми каза: “Колкото повече мениджърите искат да изпипвам всеки един детайл, толкова повече не ги вземам насериозно. Знам, че тези правила ще изчезнат през годината и ще дойдат нови на тяхно място.”

Мика Соломон, лектор, консултант и автор, за Inc.com