нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

По-важното значение на CEO, което често забравяме

Като вицепрезидент в корпоративна Америка, помолих един от членовете на екипа ми да дойде в моя офис, за да поговорим. Имах нов екип, който отговаряше пред мен само от няколко седмици. Бях заел поста наскоро. Тя дойде видимо нервна, седна и ме попита какво не е наред. Казах й, че всичко е наред, че просто искам да поговорим. Попитах дали може да обсъдим професионалните й цели. Тя направи странна физиономия, затова я попитах какво си мисли. Отвърна, че е на 45 години, а досега нито един мениджър не я е питал какво иска да прави с кариерата си. Никога.

Искате ли да се превърнете във велик лидер? Значи част от вас трябва да се превърне във велик CEO – но не chief executive officer (главен изпълнителен директор), а в chief encouragement officer (главен окуражаващ директор). Срещал съм твърде много хора, които ми казват, че работят усърдно, без да получат каквото и да било признание от своя пряк ръководител. Всъщност единствената комуникация между тях и мениджъра им протича, когато са допуснали грешка. И така, ето какво трябва да направите, за да се превърнете във велик главен окуражаващ директор:

1. Уверете се, че поднасяте и позитивна обратна връзка.

Преди години бях подчинен на мениджър, който веднъж ми каза: „Няма да те хваля, че си направил нещо, за което ти плащат.“ Помислих, че това е един от най-абсурдните коментари, които съм чувал в корпоративна Америка. Само защото плащате на някого да върши някаква работа, не значи, че от време на време този човек не се нуждае от няколко благи думи, потупване по рамото или „Благодаря“. Преди разполагах с благодарствени листчета с моето име, изписано най-горе, и когато член на екипа ми надхвърлеше моите очаквания, му изпращах бележка, в която изразявах признателността си за неговите принос и усилия. Доста пъти съм оставал изумен, когато месеци по-късно съм заварвал такава бележката, гордо изложена на работното място на някой заслужил подчинен. Така научих, че благодарствените бележки са много повече от лист хартия – хората ми очевидно оценяваха позитивната ми обратна връзка.

2. Не бъдете пестеливи на похвали.

Често се чудя дали лидерите имат ограничен благодарствен бюджет. Но почакайте; не са ли похвалите безплатни? Когато питам водачи защо не благодарят на хората си често или изобщо, те ми излагат една от няколко причини: 1) прекалено са заети (въпреки че за да кажеш „Благодаря“ ти трябват не повече от 3 секунди); 2) страхуват се, че отсрещната стана ще (и това е директен цитат) „се вземе на сериозно и ще иска повишение“; 3) не мислят, че похвалите са необходими – дори не вярвам на това, защото повечето хора обичат да им благодарят. Така или иначе, тези оправдания са напълно погрешни, защото не е важно какво се харесва на лидерите, а какво се харесва на техните последователи. Ключът към мотивирането на преките подчинени е да откриете какво ги окуражава и да ги накарате да се чувстват ценени. Както е казал Боб Нелсън, „Хората може да приемат предложение за по-добре платена работа, но често си тръгват заради по-голямото признание“.

още от Мениджмънт