Химици разгадаха защо страдаме от неврози

Химици от Датския технически университет са разгадали структурата на фермента, който превръща хормона допамин, отговарящ за чуството за наслада, в друг хормон – норадреналин, който пък предизвиква възбуда и влияе върху вниманието и сексулното поведение.

Допамиът е невротрансмитер, който се образува в мозъка и предизвиква удоволствие и мотивация за учене. Норадреналинът от друга страна засилва бодростта, подобрява паметта и способността за задържане на вниманието, но увеличава и усещането за безпокойство и тревожност, поясняват учените в статия в списание Science Advances.

Много неврологични и психически разстройства като депресията, повишената тревожност и посттравматичния стрес, са свързани с нарушаването на баланса между двата невротрансмитера.

Ключов компонен в този баланс е допамин β-хидроксилаза — фермент, който осигурява превръщането на допамина в нерадреналин. Той поддържа необходимите нива на двата невротрансмитера в организма, но мутациите в кодирането на негови ген нарушават работата на фермента.

За да разберат как допаминът β-хидроксилаза изпълнява функциите си, химиците проучили структурата на фермента чрез рентгенова кристалография. Оказало се, че белтъкът работи на принципа на превключвателя – една част от фермента участва в реакцията по превръщане, а другата освобождава норадреналин и зарежда допамин. След това двете части си разменят ролите.

Описването на кристалната структура на фермента ще помогне да се разбере как нарушенията във функциите му са свързани с психическите разстройства. Слабата активност на белтъка е свързана със склонността към психози. Инхибиторът на допамин β-хидроксилаза освен това може да се използва срещ наркотичните зависимости.