ЕК: Корупцията остава сериозно предизвикателство в България

Приемане на етичен кодекс за народните представители в българския парламент и въвеждане и прилагане на ясни критерии за почтеност при назначаване на магистрати у нас препоръча Европейската комисия в обширен доклад за борбата с корупцията в цялата общност. Генералният извод в него е, че корупцията продължава да бъде предизвикателство за Европа. Тя засяга всички държави — членки на Европейския съюз, и коства около 120 млрд. евро годишно на икономиката на ЕС. Държавите членки предприеха много инициативи през последните години, но с променливи резултати и трябва да се направи повече за предотвратяването и наказването на корупцията, гласи друг извод от документа, който е първи по рода си.

Докладът съдържа описание на положението във всяка държава членка - какви антикорупционни механизми съществуват, кои от тях функционират добре, какво може да се подобри и по какъв начин.

В частта за България се посочва, че корупцията остава сериозно  предизвикателство за страната на различни нива, като все още се получават сигнали за  дребни подкупи в сферата на здравеопазването, полицията, митниците, местните власти  и т.н. Обстоятелството, че в практиката реално не се налагат възпиращи санкции за  корупция, особено срещу висши държавни служители, увеличава предизвикателствата.

От ЕК посочват, че е необходимо концентриране върху постигането на резултати и полагане на  допълнителни усилия, за да се повишат независимостта и ефективността на  институциите за противодействие на корупцията, както и тези на съдебната власт, да се увеличат прозрачността при обществените поръчки и отчетността и почтеността на лицата, заемащи изборна държавна длъжност, и да се предотвратят нередности в изборния процес. По преценка на ЕК

Следните елементи се нуждаят от допълнително внимание в България:

• Гарантирането на ефективна координация между институциите за  противодействие на корупцията, предпазването им от политическо влияние и  назначаване на ръководните им кадри чрез прозрачна процедура, основаваща се  на качествата. Извършване на последователни проверки и налагане на  възпиращи наказания при конфликт на интереси.
• Прилагане на ясни критерии за почтеност при назначаването на магистрати и  атестиране на магистратите чрез прозрачна процедура; гарантиране на  случайното разпределение на делата в съдилищата чрез единна ефективна  система за цялата страна, както се препоръчва в докладите по МСП.
• Приемане на етичен кодекс за народните представители в Народното  събрание и въвеждане на ефективен механизъм за надзор. Гарантиране на  възпиращи наказания в случай на извършване на измама по време на изборите,  включително за организатори, заемащи високи постове, и разработване на  цялостна мултидисциплинарна стратегия за съсредоточаване на вниманието върху уязвимите части от населението.
• Допълнително разширяване на приложното поле на задължителния  предварителен контрол при обществените поръчки, включително на  техническите спецификации и на изключенията от приложимото  законодателство, чрез ефективно използване на служебните правомощия на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на последващ  контрол. Ефективно прилагане на възпиращи наказания за корупция в областта  на обществените поръчки на национално и местно равнище.

В специалното проучване на Евробарометър от 2013 г.,  посветено на корупцията, 84% от интервюираните са заявили, че корупцията е широко  разпространена в България (средната стойност за ЕС е 76%), а 73% смятат, че  единственият начин за постигане на успех в бизнеса е чрез политически връзки  (средната стойност за ЕС е 56%). Само 9% от запитаните (най-нисък дял в ЕС) считат,  че се образуват достатъчно на брой наказателни производства, за да се възпират хората  от корупционни практики, докато според 16% усилията на правителството срещу  корупцията дават резултат (средната стойност за ЕС е 23%). Проучването на

Евробарометър е отчело и някои положителни промени, например спадане (-24  процентни пункта в сравнение с 2011 г.) на броя на интервюираните, които са заявили,  че са лично засегнати от корупцията в ежедневието си (21%, докато средната стойност  за ЕС е 26%)9

Според проучването посветено на корупцията през последните 12 месеца от 11% от  интервюираните е било поискано или се е очаквало да платят подкуп (средната  стойност за ЕС е 4%).

В проучването на  Евробарометър от 2013 г. сред представителите на бизнес средите, посветено на  корупцията, 89% от интервюираните в България заявяват, че корупцията е широко  разпространена (средната стойност за ЕС е 75%), а според 51% тя е проблем при  осъществяването на бизнес в страната (средната стойност за ЕС е 43%)

Корупцията в ЕС

Корупцията засяга всички държави членки по най-различни начини.„Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, вреди на европейската икономика и лишава държавите от така необходимите данъчни приходи. Държавите членки са извършили много през последните години в борбата с корупцията, но днешният доклад показва, че това никак не е достатъчно. В доклада се дават препоръки за по-нататъшни действия и очаквам с нетърпение да работя съвместно с държавите членки в тази насока“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар на ЕС в областта на вътрешните работи.

Проучването на  Евробарометър за нагласите на европейците по отношение на корупцията сочи, че три четвърти (76%) от европейските граждани са на мнение, че тя е широкоразпространена, а повече от половината (56%) смятат, че равнището ѝ в тяхната страна е нараснало през последните три години. 8% от европейците (един на всеки дванадесет) твърдят, че са имали личен опит или са били свидетели на корупция през изминалата година.

Някои от основните тенденции, свързани с корупцията в рамките на ЕС, са:

1. Механизми за контрол

Използване на превантивни политики (напр. етични правила, мерки за повишаване на осведомеността, лесен достъп до информация от обществен интерес). В областта на предотвратяването на корупцията има големи различия между държавите членки. При някои ефективната превенция е допринесла за изграждането на добра репутация на държави с ниски равнища на корупция, докато в други изпълнението на превантивните политики е неравномерно и с ограничени резултати.

Външни и вътрешни механизми за контрол. В много държави членки вътрешните проверки на процедурите в публичните органи (особено на местно равнище) са слаби и некоординирани.

Конфликти на интереси. Правилата относно конфликтите на интереси се различават в отделните държави членки, а механизмите за проверка на декларациите за конфликт на интереси често се оказват недостатъчни. Рядко се прилагат санкции за нарушаване на правилата и те често са твърде ниски.

2. Наказателно преследване и наказания

Наказателноправни разпоредби, квалифициращи корупцията като престъпление, като цяло са налице и съответстват на стандартите на Съвета на Европа, ООН и законодателството на ЕС. Въпреки това Рамково решение 2003/568/ПВР относно борбата с корупцията в частния сектор не е транспонирано еднакво добре от държавите членки в тяхното национално право.

Ефикасността на правоприлагането и наказателното преследване при разследване на корупцията варират значително в различните държави на ЕС. В някои държави членки се наблюдават отлични резултати. В други успешните случаи на наказателно преследване са рядкост или разследванията са твърде продължителни.

В повечето държави членки липсват подробни статистически данни за корупционната престъпност, което затруднява сравняването и оценката. В някои държави членки процедурни правила, включително правилата относно отмяната на имунитета на политиците, възпрепятстват разследването на случаите на корупция.

3. Политическо измерение

Политическа отговорност. Почтеността в политиката остава проблем за много държави от ЕС. Така например, политическите партии и изборните органи на централно или местно ниво рядко имат етични кодекси, като последните често не са особено строги.

Финансиране на политическите партии. Въпреки че много държави членки са приели по-строги правила за финансирането на политическите партии, все още са налице съществени недостатъци. В ЕС рядко се налагат възпиращи санкции за незаконното финансиране на партиите.

4. Рискови области

В държавите членки рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище.

В редица държави членки градското развитие и строителството, както и здравеопазването, са сектори, уязвими по отношение на корупцията .

При контрола на държавните предприятия се наблюдават известни недостатъци, които повишават тяхната уязвимост по отношение на корупцията.

Дребната корупция продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки.

Обществени поръчки: област, която е уязвима по отношение на корупцията

Докладът включва специална глава, посветена на обществените поръчки. Това е много важна област за икономиката на ЕС, тъй като приблизително една пета от БВП на ЕС се изразходва всяка година от публични образувания за закупуването на стоки, за услуги и строителни работи. Същевременно това е и област, която е предразположена към корупция.

В доклада се призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и се предлагат подобрения в механизмите за контрол на редица държави членки. Подробна информация и конкретни въпроси, на които се предлага да се обърне допълнително внимание, се съдържат в главите по държави.