Защо светът ще помни Маргарет Тачър

Великобритания се прощава с един от най-силните политици, първата и единствена жена премиер в историята си – Маргарет Тачър.

Баронеса Тачър, която управлява страната 11 години поред, почина вчера на 87-годишна възраст. Погребението й ще се състои на 17 април. В катедралата "Сейнт Пол" в Лондон ще й бъдат отдадени военни почести. Британската кралица Елизабет Втора редом с херцога на Единбург ще присъства на церемонията.

Защо светът ще помни Маргарет Тачър? Би Би Си коментира.

Приватизацията. Финансовият бум. Спадът в производството. Покачването на имотната собственост. Профсъюзните закони. Това са областите, в които Великобритания се променя през 80-те години на 20 век под управлението на Тачър. Колко от всичко това би се случило, ако тя не бе оглавила страната? Този въпрос си задава историкът Доминик Сандбрук.

Мнозина сред 50-годишните британци днес не могат да си представят страната и живота си без Тачър. "Независимо дали поколението ми я мрази или обича, тя винаги е там, факт от живота", казва Сандбрук. Тя е културна фигура в Обединеното кралство, вдъхновила повече книги, филми и пиеси от всеки друг държавен лидер на Острова след Оливър Кромуел. Биографът й Джон Кембъл казва: "ако искате да видите наследството й, огледайте се".

Мерил Стрийп, която пое нелеката задача да изиграе ролята й във филма "Желязната лейди" излезе със специално обръщение по повод смъртта й. В него актрисата отбелязва, че Тачър е дала на жените и момичетата по света причина да сменят подхранването на фантазиите си да бъдат принцеси с различна мечта.

Маргарет Тачър е една от фигурите, които най-много поляризират британското общество. Тя обеща да възстанови закона и реда в страната. Но по време на управлението й възникнаха едни от най-лошите градски бунтове във Великобритания. Обеща да възстанови викторианските ценности. Десетилетието на управлението й среща бум на аборти, незаконни деца и безпрецедентна употреба на наркотици.

В бъдеще обаче, когато историците погледнат към епохата "Тачър", винаги ще изникват основните факти. Борбата й за икономиката на Британия през 80-те години. Удивителната й победа на Фолкландските острови през 1982 г. Горчивата й битка с миньорите в през 1984-1985 г. Катастрофалното налагане на данък върху гласоподаването. И голямата драма при напускането й на Даунинг Стрийт 10.

Приносът на Тачър е основно в икономиката. Когато поема контрола над властта като министър-председател на консерваторите през месец май 1979 г., тя се изправя пред тъмен период в британската история. Средното ниво на инфлацията в държавата през 70-те години е 13%. В Западна Германия по това време е било 5%. Безработицата във Великобритания е била 4%, в Западна Германия 2%, сравнява Би Би Си. Големите британски градове са изглеждали запуснати. Във вестниците е имало стачки и масови оставки на журналисти. Почти всяка седмица са се случвали зверства и жестокости в Северна Ирландия.

Постижението на Тачър е било "да издуха ветровете на западането". Постижение, което опонентите й единодушно признават. Военният успех на Фолкландските острови я снабдява с времето, от което се нуждае. Тя печели общественото одобрение с тази високо рисковано нападение. И след това предприема икономическите си и социални промени.

Когато напуска кабинета, страната й вече е по-открита, по-отворена, динамична, насърчаваща предприемачеството и разнообразието в обществото в сравнение със 70-те години. Тачър намалява данъците. Стачките са прекратени. Продуктивността на икономиката се подобрява. Чуждестранните инвеститори се редят на опашка пред британските врати. Тенденцията на подобряване на икономиката е демонстрирана най-явно от инвестицията на Nissan, която изгражда завод в Североизточна Англия.

Тачър бе яростен противник на идеята за еврото. "В този съюз Германия и Франция накрая ще плащат регионалните помощи, за които по-бедните държави ще настояват", е казвала тя. Германия ще поведе неизбежната нужда за по-голяма инфлация. Бедните държави ще бъдат неконкурентни и неизбежно ще поискат финансова помощ, която няма да бъде давана лесно, е предвиждала тя.