Как да хакнем молекулата на щастието?

Какво причинява щастието на портфейла ни? На мозъка ни? На тялото ни? Защо чуваме думите „щастие” и „добруване” все по-често в общественото пространство? Основателят и директор на американския Център за невроикономически проучвания – професорът по икономика, психология и мениджмънт Пол Зак обяснява за Си Ен Ен.

Еволюцията не се вълнува от щастието. Повечето същества живеят на ръба на оцеляването и правят всичко възможно, за да се задържат още един ден на тази земя. И въпреки това много хора искат да бъдат – и често са – щастливи. Как успяхме да постигнем това?

Цяло десетилетие провеждах неврологични експерименти, за да разбера защо през по-голямата част от времето хората са морални същества. Очакваме от останалите да бъдат честни, достойни за доверие и добри и побесняваме, когато не оправдаят очакванията ни. Проучванията ми показаха, че един доскоро игнориран химикал в мозъка на хората – окситоцинът, мотивира моралното поведение. Той го постига, като създава в нас чувството за емпатия. Когато сме емоционално свързани с другите, се отнасяме с тях добре. Изследванията ми показаха, че това е така дори между напълно непознати.

Вижте още: Прости стъпки за щастие всеки ден

Преди повече от 2000 години Аристотел е казал, че моралът се заражда, когато живеем в общност с други хора. Експериментите ми потвърждават това. Аристотел е смятал също и че моралният живот е това, което ни прави щастливи. Реших да проверя дали това е вярно.

Открих, че хората, които освобождават най-много окситоцин в организма си – наричам ги „окситоцинови адепти” – са по-доволни от живота си от останалите. Защо? Защото имат по-добри взаимоотношения от всички видове – романтични, приятелства, семейни. Те дори дават повече пари на непознати в рамките на лабораторни експерименти. Молекулата на морала се оказа и молекула на щастието. То, като цяло, наистина се заражда в отношенията с другите хора. Ние, все пак, сме социални животни.

Логичната стъпка бе да проверя дали мога да „хакна” молекулата на щастието.

Има данни, че при животните постоянното освобождаване на окситоцин приучава мозъка да го произвежда по-лесно. С други думи, е възможно да се научим да бъдем щастливи.

Започнах, като спрях да се ръкостискам с хората. Експериментите ми показаха, че докосването провокира освобождаването на окситоцин, затова замених ръкостискането с прегръдка. Да, с всички – дори при първа среща. Открих, че след прегръдката хората се отварят и се свързват с мен много по-добре, отколкото преди да започна да правя това.

Вторият ми „хак” беше да гледам хората в лицето една секунда по-дълго от обичайно, а после да им казвам какво съм видял там. „Здравей, Лора, днес изглеждаш тъжна – добре ли си?” Или „Здрасти, Джордж, имаш много доволен вид, кажи ми с какво се занимаваш напоследък!”. Хората оцениха, че се интересувам от чувствата им, и разговорите ни се превърнаха от повърхностни в наистина значими. Аз се упражнявах в емпатия.

Третото ми хакване бе най-трудното. Понякога наричат окситоцина „химикалът на любовта”, защото поддържа връзката между романтичните партньори и между родители и деца. Реших да кажа на колегите и приятелите си, че ги обичам. Реакцията беше потресаваща. Всички грейваха, някои се разплакаха, и всички се опитаха да ми върнат чувството за обич с думи и дела. Дори си спечелих прякора „Д-р Любов”.

Успях ли да хакна молекулата на щастието? Със сигурност се чувствам много по-свързан с хората около себе си, по-отворен към емоционалните преживявания и, да, по-щастлив. Наскоро навърших 50 години и с огромна изненада разбрах, че са ми организирали четири купона в един и същи ден.

Мисля, че опитите ми да повлияя върху мозъка си ме направиха по-добър приятел, баща и колега.

Вижте още: Търсите ли щастие, не правете това!

Богатите на приятелства и отношения социални мрежи удължават живота и подобряват здравето – затова може би е добре и вие да опитате да хакнете окситоцина си.

Ето какво трябва да правите: Подарявайте по 8 прегръдки на ден, съсредоточете се върху начина, по който се чувстват околните, и използвайте думи на обич, когато можете. Ако това ви затруднява, започнете с кучето или котката. Експериментите ми показаха, че кучетата стимулират окситоцина по-добре от останалите домашни любимци и намаляват по-добре стреса.

И още едно предложение. Миналата година реших да завършвам всеки разговор с думата „услуга” – например „На вашите услуги съм”. Ако съм на среща, събеседникът ми иска нещо от мен. Новият ми хак е да давам на другите онова, което искат, щедро – тогава, когато е възможно. Почти всички се изненадват и радват на тези ми реакции и, като цяло, ми дават в замяна повече, отколкото съм им предложил аз.

Аз съм интроверт, който се е научил сам да живее в общност с други хора. Ако успеете да хакнете молекулата на щастието, значи съм успял да ви услужа. И това ме прави щастлив.