Първи свободни избори за президент в Тунис

В Тунис днес се провеждат първите свободни и многопартийни президентски избори.

Кандидатите за президентския пост са 27. Сред тях са сегашният временен президент на Тунис Монсеф Марзуки, министри на сваления президент Зин ал Абидин Бен Али, свръхбогатият бизнесмен Слим Риахи.  Единствената жена, кандидат за президент, е съдийката Калсум Кану.

Фаворит е 88-годишният Беджи Каиб Есебси, лидер на антиислямистката партия Нидаа Тунес, която спечели парламентарните избори на 26 октомври.

Най-сериозният му конкурент е Монсеф Марзуки. Неговата партия "Конгрес за републиката" постигна слаб резултат на парламентарните избори, но се очаква кандидатурата му да бъде подкрепена от ислямистката Енахда, която не издигна свой кандидат.

Наблюдатели и медии прогнозират, че на първия тур днес няма да бъде избран нов президент. Вторият тур ще бъде на 28 декември.  

От обявяването на независимост през 1956 г. до революцията Тунис имаше само двама президенти. Първият е Хабиб Бургиба, свален с преврат през 1987 г. от тогавашния премиер Зин ал Абидин Бен Али, който заема президентския пост до бягството си в Саудитска Арабия на 14 февруари 2011 г.

Новата конституция на страната, приета в началото на годината, дава на президента ограничени правомощия като начин да се предотврати нова диктатура. По-големи са правомощията на премиера, който ще бъде излъчен от мнозинството в парламента. Победилата партия Нидаа Тунес няма необходимите 109 гласа в 217-членния парламент, за да състави самостоятелно правителство и да овладее изпълнителната власт.

Противниците на ислямистите от Енахда, която спечели първите свободни парламентарни избори  през 2011 г., залагат на Есебси и изтъкват, че е интелектуалец, опитен и човек със силна ръка.

Противниците му обаче се опасяват, че може да върне страната назад, тъй като в партията му има хора, свързани със стария режим, а самият той е бил министър и при двамата предишни президенти.

Това беше и основен аргумент в кампанията на президента Марзуки. Той се обяви за гарант за демократизирането на страната, започнало след Арабската пролет, който няма да допусне връщането на стария режим.