Шансът на Ципрас

Исканията на новия гръцки премиер към международните кредитори са просто безсрамни. Но може точно той да се окаже човекът, който ще успее да промени Гърция из основи, смята Кристоф Хаселбах.

За спасителите на еврото, Алексис Ципрас е нещо като ужасяващ политически призрак. Той не само иска да спре мерките за икономии, но и възнамерява да увеличи социалните разходи. Исканията на Ципрас звучат така, сякаш страната му още задълго би могла да живее за сметка на останалите европейци, чиито данъкоплатците просто можели да се бръкнат по-дълбоко, без да задават въпроси.

Много скоро новият гръцки премиер ще разбере, че по този начин той нищо няма да постигне в Брюксел, а още по-малко пред МВФ във Вашингтон. МВФ, който също участва в спасителните пакети, на няколко пъти беше готов да излезе от играта. Представители на Фонда на няколко пъти заявяваха, че не разбират защо Гърция да има правото да получава по-благоприятни условия за отпусканите й помощи от другите закъсали страни по света.

Претенциите на Атина

Хората, които следят спасителната политика на ЕС през последните години, неминуемо ще си спомнят и за някои други коментари и случки. Например забележката на един говорител на ЕК, в отговор на гръцки журналист, поинтересувал се защо ЕС изисква толкова драстични съкращения от страната му. На това говорителят отвърна с контравъпрос: "А откъде накъде социалните облаги за гърците трябва да са многократно по-високи, отколкото тези в не по-малко закъсалата Португалия?" С това той искаше да каже, че голяма част от гръцките претенции са просто неуместни.

Апропо Португалия. Страната постигна консолидиране без много да се вайка и междувременно дори успя да напусне "спасителния чадър". Това важи и за Ирландия, която също беше силно застрашена от банкрут. И още един интересен детайл от времето когато спасителната кампания за Гърция беше в апогея си: Представител на словашкото правителство запита защо неговите сънародници да плащат за подсигуряването на гръцкия жизнен стандарт, при положение, че самите словаци още са твърде далеч от "гръцкото" ниво.

Старите партии се прахосвали

Затова Алексис Ципрас не може да разчита на голямо разбиране от страна на Брюксел. Въпреки това би било неправилно, ако ЕС веднага поеме твърд курс на конфронтация срещу гръцкия премиер, макар че неговите искания са просто безсрамни. Европа не бива да прави това - но не поради слабост! Потенциалът да се изнудва ЕС, само защото той иска да задържи Гърция в еврозоната на почти всяка цена, междувременно е значително по-малък, отколкото преди няколко години. Основа за бъдещо евентуално разбирателство между ЕС и Ципрас може да бъде това, че Ципрас, като ляв народен трибун, "канализира" омразата спрямо двете традиционни народни партии. За 40 години управление ПАСОК и "Нова демокрация" съсипаха страната с клиентелистката си политика, корупцията и злоупотребите. Възходът на Ципрас е техният заник. Ципрас спечели изборите не само заради реториката си срещу мерките за икономии, а защото иска да погребе старата политическа система.

Криворазбрана толерантност спрямо богатите

Именно тук се крият възможности, от които може да се възползва ЕС. След години на работа в Гърция, членовете на "Тройката", които трябваше да помагат на страната в усилията й за икономии и реформи, бяха принудени трезво да признаят, че и досега в Гърция няма ефикасна данъчна система, нито служба по кадастъра, че държавните служби не си сътрудничат помежду си, а бюрокрацията спъва инвестициите. Тъкмо темата за данъчната справедливост би трябвало да бъде добре дошла за ляв политик като Ципрас. Защото в целия кризисен период досега богатите гърци така и не поеха онзи дял от данъчното бреме, който би трябвало да им се полага. Нито социалдемократите от ПАСОК, нито "Нова демокрация" пожелаха да си развалят отношенията с богаташите.

Какво пречи Ципрас сега да промени тази непонятна толерантност? Във всеки случай това няма да е ЕС. Никой извън Гърция няма да му попречи да се бори и срещу корупцията, или да изправи на крака администрацията. Мерките, които биха били необходими за това, дори не изискват прекалено много средства. А в дългосрочна перспектива тези мерки при всички положения ще увеличат приходите на държавата. Твърде вероятно е да се окаже, че тъкмо човек като Ципрас, който доскоро беше политически аутсайдер, е единственият, който е в състояние да преобрази държавата из основи. И в това е шансът.

Може би само опрощаване на дълговете?

Въпросът е, дали Ципрас ще успее? И дали изобщо го иска? Във всеки случай ЕС ще го оценява именно по делата му. Ако Ципрас обаче смята просто да търси външна изкупителна жертва за мизерията на своите сънародници, той бързо ще се провали. Не е изключено Гърция наистина да се нуждае от ново частично опрощаване на дълговете. Страната очевидно ще получи по-благоприятни условия за погасяване на задълженията си, което на практика е равнозначно на частично опростяване - с това останалите европейци негласно вече са се примирили.

Гърция обаче се нуждае от дълбоки структурни реформи, за да стане конкурентоспособна и да не е принудена на всеки няколко години отново да проси пари. Ако и Ципрас гледа на нещата по същия начин, ЕС би могъл да му протегне ръка. Тогава и изборната му победа, която предизвика ужас сред мнозина европейски консерватори, може в крайна сметка да се окаже истински благодат.

Източник: Дойче веле