Двете думи, които определят успеха и щастието

Като казваме повече „да”, ставаме по-щастливи. Като отговаряме повече с „не”, сме самодисциплинирани и постигаме повече успехи. Това са двете думи, с чиято употреба променяме курса на живота си. Толкова е просто.

Ето защо.

„Да” създава повече възможности. Когато отговаряме утвърдително, караме нещата да се случват. Изследвания показват, че вършенето на много малки добри дела, с които сме се съгласили да се заемем, е пътят към усещането за щастие. Харченето за дребни покупки има големи позитиви. Важното е да се вършат действия, да няма безучастност, въздържаност. Най-щастливи са хората, които непрекъснато са заети, но не се чувстват претоварени със задачи. Как да станем такива? Като се отзоваваме на новите възможности за ангажименти. Колкото повече потвърждаваме от тях, толкова повече ще идват. Ще се чувстваме по-полезни. Личната активност в няколко сфери освен професионалната, особено в такива, в които се включва социализиране с други хора, ни прави по-щастливи от всичко останало. Така, отговарянето с „да” на възможностите създава нови възможности и ни прави по-големи късметлии. Когато остареем си спомняме повече хубавите резултати от случилото се, по-малко лошите, и най-вече си спомняме това, което сме направили, не което не сме.

За да имаме повече лични успехи обаче трябва да казваме повече „не”. „Разликата между успешните и много успешните хора е, че вторите казват „не” на почти всичко”, смята Уорън Бъфет. „Не” дава време на човека да подобри уменията си. Тя отблъсква посредствеността и опитите за мултитанскинг. Успехът се състои в упорития труд, с който се гради майсторство. За този труд са нужни много упорити часове. Поне 10 000, по формулата на Малкълм Гладуел. Който иска да е успешен професионалист трябва да знае да казва „не” на всичко останало, за да намира време да продължи да работи и да се упражнява. Само така ще стане най-добрият.

Много хубаво, но как да съчетаем двете – „да” и „не”? Можем ли да бъдем едновременно щастливи и успешни в това, което можем? Отговорът е в извоюването на т.нар. „защитено време”, което човек отделя за важната работа.

Най-успешните хора отделят и няколко часа седмично, за да се научат на нещо ново. За иновации. Всичко, което заплашва личното им време да се учат, получава отрицателен отговор. Само след като това време мине, след като успешният човек е подобрил ума си, той започва да отговаря с „да” на възможностите, които се откриват пред него. За това се изисква самодисциплина – качество, което в много голяма степен определя успеха и важно да се възпита от ранна детска възраст.  

В обобщение, хватката е човек да наложи свое лично „защитено време” за самоусъвършенстване и когато се отдаде инициатива, покана, възможност да помогнеш на другите, да се социализираш и да им бъдеше полезен, винаги да им казва „да”. 

По материал на американското списание The Week