Думата, в която се коренят финландските успехи

На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз обявява война на Финландия. Шансовете според мнозина не са били в полза на северната страна. Независима едва от 22 години, тя е имала население от 4 милиона души. В същото време СССР е разполагал с армия от 2,5 милиона войници. 810 000 от тях са изпратени към Финландия.

През март следващата година двете държави сключват мирен договор. Как малката европейска нация удържа една от големите суперсили в историята? Отговорът е не само заради уменията й в боевете на зимен терен. Става дума и за гледна точка.

Това посочва материал на Business Insider. Той продължава с разказа, че още през 1940 г. американският вестник „Ню Йорк Таймс” е описал важен аспект от финландската народопсихология. Този аспект се обобщава в една единствена дума – sisu (произнася се „сису”).

С нея финландците назовават проявите на храброст и кураж, свирепост и сила, способност да продължаваш да се бориш след като повечето хора биха се отказали и да се биеш, докато спечелиш. Те я превеждат като „финландски дух”, въпреки че няма еквивалент в смисловия букет, който съдържа. Тя е непреведима. Може да се каже, че е название. Начин на мислене. Може би най-изпълнената с кураж дума в света.

Емилия Лахти я изследва. Лахти е завършила магистратура по приложна позитивна психология в Университета на Пенсилвания и прави докторантура в Училището за науки и технологии на университета „Аалто” в Хелзинки. Тя казва, че въпреки че резултатите от sisu убеждението все още не са доказани в лабораторни условия, концепцията е решаваща за разбирането за успех на финландците. „Имаме тази концепция от 500, 600 години в културата ни”, посочва Лахти, която е израснала в градчето Сейнейоки във Финландия. „Тя не е свързана толкова с постижения, колкото с това да се изправяш пред предизвикателствата с решителност и устременост. Това е капацитет на психологическата сила, който дава възможност на хората да се зареждат, дори когато са достигнали края на психологическия си и физически ресурс”, обяснява Лахти.

Тя сравнява sisu с други видове човешка целеустременост, като гъвкавостта, съвестната работа и упорството, които според психолозите са най-добрия индикатор за бъдещ успех. Но, докато упорството е способността да работиш усърдно в преследване на дългосрочна цел, sisu те кара да предприемаш действия противно на шансовете за неуспех в дългосрочен план. Уповаваш се на sisu, например, когато започваш да преследваш следващата си работа след като компанията ти рязко е свила работната си ръка. Или когато се връщаш на сцената на срещите с непознати жени и мъже, след дълга провалена връзка. Или пък буквално когато пробягаш сутрин километър повече, отколкото си планирал.

Финландците мислят, че когато по-малко издръжливите хора се сблъсъкат с трудни ситуации, те се отказват и след това така и не могат да си представят възможностите, които са щели да го сполетят, ако не са се отказали. Sisu е решителността да откриеш тези възможности. Тя е не само мисъл в главата на човека, а начинът, по който се ориентираш в тежките моменти и способността ти да не им позволяваш да ти поставят граници. Разликата е, че докато в трудни времена мнозина ще започнат да си повтарят „всичко ще бъде наред”, човекът със sisu има вече тази вътрешна убеденост и просто предприема необходимите действия, за да оформи този изход от нещата.

Всеки може да създаде дух на sisu в себе си или да го провокира, независимо от коя нация е, казват специалистите. Как? Като постоянно провокираме физическите си и умствени възможности. Като пробягваме допълнителния километър в състезание на себе си срещу себе си. Като си мислим за изпълнените със sisu моменти от живота си, в които са се породили доказателства, че имаме този кураж. И като четем и говорим за действителните примери на хора, успели да надхвърлят себе си.