Една утвърдителна дума, която определя успеха

През декември 2007 г. бях свеж човек. Завършил университета. Имах магистърска степен по международна журналистика от Унивеситета на Мериленд-Колидж парк. И никакви предложения за работа като репортер новини.

Една седмица след официалното ми дипломиране бях развълнуван да се явя на "опознавателно интервю" в една телевизия в родния ми град. Всъщност, по онова време не бих използвал думата "интервю". По-скоро това за мен беше опит по съвест да се реализирам в професията.

Татко ми познаваше един мъж в телевизията, който убедил директора на отдела й за новини - Шейн, да се срещне с мен за няколко минути и да ми предложи насвоки как да стартирам в медиите. И така, на 23 години, нервен и издокаран в костюм с вратовръзка, напълно очакващ 10-минутния разговор "приятно ми е да се запознаем, трябва да тръгвам за съжаление - имам работа", аз пристигнах.

Седнах на бюрото на Шейн. Натрупани на бюрото имаше демозаписи - работни промери от други обещаващи репортери. Той изгледа моя запис (истории, които бях заснел в университета) и ми каза по много начини, че имам нужда да стана по-добър.

Знаех, че съм млад и зелен, обаче от критиката все пак ме заболя. Но се стегнах и му казах "Страхотни съвети. Ще поработя върху тези неща. Благодаря!". И точно когато мислех, че малкият ни непринуден разговор е приключил, Шейн ме погледна, усмихна ми се иронично и каза "Имаш ли кураж в кръвта?". Преглътнах, почувствах как стомахът ми се свива. Но без колебание отговорих: "Да, имам!". "Хубаво", рече той. "Един от репортерите ми днес е болен и трябва да отразим завръщането на подводница във военноморската база. Защо не поемеш тази история. Ако харесам работата ти, ще обмислим дали да я излъчим в новините тази вечер?". Чух се да отговарям "Разбира се. Благодаря за възможността!". И се чух отвътре да си мисля "По дяволите! Това наистина ли се случва?".

Веднага дойде оператор и двамата се качихме на кола, с която отидохме във военноморската база. Заснехме видео, кратки интервюта. Бързо се прибрахме в телевизията и заедно направихме един 90-секунден ТВ репортаж за новините. "Пълен пакет", както се казва.

Използвах всичките си знания от университета и дадох на историята всичко, което имам. След това Шейн се появи в монтажната ни. Той гледа репортажа веднъж, почеса се по главата и каза "Добра работа. Да използваме материала в новините в 17 ч."

И така едно "опознавателно интервю" ми донесе работата ми. След като репортажът ми беше излъчен, Шейн ме помоли да се навъртам наоколо като репортер на свободна практика около 3 седмици. След това ми предложи да подпиша 2-годишен договор. Вече не работя за тази телевизия, но този луд ден на декември 2007 г. никога няма да го забравя. Той даде тласък на кариерата ми. По много начини определи днешните ми активности на блогър.

Урокът? Е, имам два. Единият е: Нищо не надминава срещата очи в очи. Защо покрих историята за подводницата? Понеже физически бях на необходимото място когато имаше нужда някой да свърши тази задача. Вторият: Винаги казвай "Да", ако ти предложат работна задача или възможност, дори да не знаеш какво ти предстои. Не казвай "не съм сигурен, не". "Да" е думата от две букви, съвсем простичка, която ще предначертае успеха ти. Можело да се провалиш? Кой знае със сигурност? Кой го е грижа? Може и да успееш и има само един начин да разбереш.

Отговори утвърдително. Така няма да съжаляваш.

От рубриката за истински истории на успеха в Business Insider. Автор: Дани Робин - журналист, блогър, автор на новини в блога за кариери и лидерство