Постоянството е по-ценно от гениалността

Постоянството е по-ценно от гениалността

Постоянството е по-ценно от гениалността

Постоянството не е абсолютното условие за постигане на успех, но определено е много важно. То се отплаща и носи преимущества, които обаче често пренебрегваме.

Не е зле онези от вас, които искат да напреднат в развитието си тази година, да вземат предвид всички изгоди, които носи редовното и старателно справяне със служебните задължения:

Постоянството поражда постоянство

Когато човек е в движение, той си остава в движение, освен ако на пътя му не се изпречи идеята за маратон в Netflix. Творческият ум е като машина – прекомерният труд го претоварва, а липсата на такъв води до образуването на ръжда. Поддържайте го във форма с умерено количество работа, така че да не хване паяжини.

Ако демонстрирате постоянство, никога няма да ви се налага да „рестартирате”. „Опитвам се да вляза в ритъм” – това са последните думи на много хора, чиито графици са толкова променливи, колкото и времето навън. Постоянното развитие поддържа работния дух и ентусиазма и увеличава усилията, които вие и екипът ви влагате в проектите си – когато всички виждат резултатите от общото постоянство, никой не би искал да е причината за провал.

Постоянството е по-важно от поставените цели

Когато Скот Адамс обяви, че „целите са за загубеняците”, социалните медии побесняха. Това, което той искаше да каже е, че процесът на постигане на целите е по-важен от самите цели. Може да искате да станете известен писател или пък направо да започнете да пишете по 1000 думи на ден, независимо от трудностите, пред които сте изправени. Може да си поставяте безброй срокове, в който да свършите нещо, или направо да започнете да полагате по малко усилия всеки ден.

Постоянството е жизненоважно за творческото мислене

Писането не просто предава идеи, то ги създава. Същото може да се каже и за творческия труд. Брус Лий е казал: „Ако прекарвате твърде много време в размисли върху нещо, съществува опасност никога да не го постигнете”. Обратното рядко е вярно, тъй като трудът изисква мисъл. Постоянството ви отвежда в свят, където добрите идеи сами ви откриват.

С постоянния труд идва и постоянното вдъхновение. Идеите не са кофа, която да се страхувате да не остане празна. Трудът поражда състояние на духа, в което новите идеи са неизчерпаеми. Когато работите върху нещо, което ви е приятно, стените като че ли падат и привидно безсъдържателните мигове разпалват вдъхновението ви. Трябва да се уверите, че си давате необходимото пространство – огънят гори, когато има място да диша.

Постоянството елиминира натиска от необходимостта да сте брилянтни

Носещи бреме, по-тежко дори от това на Атлас, креативните личности често попадат в капана на рутината, която изисква от тях да са безупречни във всяко едно отношение. Очакванията са огромен товар – не само тези на околните („Гледай чакането да си струва…”), но и онези, които имаме към самите себе си.

Колкото по-рядко творите, толкова повече хората ще тръпнат в очакване да видят поредното ви новаторско и забележително творение. Постоянството ви помага да се отървете от този товар. Колкото повече създавате, толкова повече от творението си ще трябва да изхвърлите. Както е казал Хемингуей: „За всеки 90 страници с глупости пиша по една страница-шедьовър, а после се  опитвам да се отърва от глупостите.” Надявам се, че творите достатъчно, за да имате материал, който да пратите в кофата, защото дори гениалните личности не са имунизирани срещу несполуки.

Постоянството създава необходими ограничения

Когато графикът ви е натоварен, постоянният труд оформя естествени граници – трябва да имате система, по която да изпълнявате задачите си в посочените срокове. За жалост обаче, прозренията са непредвидими и неподвластни на графиците. Това поражда опасността от впускане в повтарящи се действия. Но не трябва да смятате, че темите, стиловете и процесите на работа непременно превръщат труда в нещо монотонно – креативността процъфтява при наличието на ограничения. Ако подхождате правилно, постоянството може да създаде еднотипен модел на работа, който обаче да носи разнообразни резултати.

Миналата година се натъкнах на много от препятствията, описани горе. Писането ми за SaprringMind.com удари дъното и успях да  публикувам едва 10 есета. Да бъда честен, вложих много постоянство в работата си за Help Scout. Но всичко, споменато по-рано, сериозно попречи на творческите ми умения – чувствах се притиснат да публикувам един „голям” материал, нямах работен график, а и не се трудех достатъчно, за да ми дойдат нови идеи.

Публикациите ми бяха добре приети, но започнах да се напрягам и да работя с маниакални темпове – пишех дълги есета и дузини проучвания, подходът ми към които беше доста хаотичен. В крайна сметка, с месеци не можах да издам нищо. Трябваше да се придържам към „средната” си скорост на работа. Като цяло, писането ми през изминалата година беше много бавно. Множеството от интереси води до далеч по-смислени резултати от отделните, краткотрайни хрумвания, но се стараех да напиша онзи новаторски и забележителен материал, който споменах по-горе.

Много е лесно да си измисляте оправдания, когато сте отдадени на нереалистични очаквания и темпове на работа. Грандиозните, спазматични усилия не водят до трайни резултати, но постоянството – да.

Ако си поставяте цел за тази година, надявам се да последвате съвета ми – трудете се с постоянство.

Грегъри Чиоти за SparringMind.com

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ