Съмненията често са наши врагове

Съмненията често са наши врагове

Съмненията често са наши врагове

„Съмненията често са наши врагове. Под техен натиск от опита отказваме се ние ...и сбогом на възможния успех!” - Уилям Шекспир

Много често, от предпазливост или подвластни на традиционните рамки на мислене попадаме под влияние на съмненията, било то за дребни неща в ежедневието или в голям мащаб, когато се правят революционни открития, от  които зависи бъдещето на човечеството. Общоизвестно е, че истински големите открития разчупват установените рамки и правила. Умовете дръзнали да направят това, винаги търсят нещо отвъд хоризонта. 

Това се случва и през 1968 г., когато от бактерии са изолирани отдавна известните рестрикциони ензими способни да унищожават вируси, като разкъсват ДНК – структурата им. Особеното тук, е че тези ензими проявявят избирателност само към определена последователност от гени. През 1972 г. Пол Бърг, в университета Станфорт, използва това и постига  ефект на разделяне на различни последователности от гени в ДНК на вируси и свързването им по различен начин, като получава т.нар. рекомбинантна ДНК.

„Той успява да направи това, което ретровирусите отдавна умеят - да вкара различен ген в една хромозома”, казва Мат Ридли, авторът на книгата „Геномът”.

 Около година след това откритие е поставено началото на нова биотехнология - генното инженерство - чрез създаването на чревна бактерия, притежаваща ген имплантиран от жаба. Поставено е началото на съвършенно нов начин на манипулиране на генома.

Както често се случва, когато врата е открехната, светлината през нея разкрива нови възможности: 

  • изработване на ваксини
  • синтез на растежен хормон от бактерии 
  • лечението на редица генетични заболявания чрез технологията за отстраняване на патологичния ген

Смелостта на решенията е впечатляваща и може би най- красноречив е фактът, че  първата генна терапия е осъществена от Френч Андерсън и Майкъл Блийз  при дете с тежко генетично заболяване, което предизвиква бърза смърт на белите кръвни клетки и не позволява на организма да изгради имунитет дори срещу банални инфекции. Заради грешка в последователността на единичен ген, разположен в 20-та хромозома, наречен ADA. Тези деца имат кратък и изпълнен с мъчителни болести живот. Андерсън и Блийз предлагат  терапия с внасяне на  обработен ADA-ген и постигат незабавен успех. 

Примерите за подобни успехи са много. Неминуемо стигаме и до клонирането, до реалната възможност да създаваме копие на себе си, но с по-добри характеристики!

И тук въпросите са много. Те идват често изпълнени със съмнения и то основателни:

  • До къде можем да стигнем? 
  • Имаме ли право на това?
  • Какво постигаме и не губим ли нещо с тези постижения ?

Ясно е, че колкото по- напред отиваме, въпросите няма да свършват. Те са градивни.

Те отразяват морала ни, те са съмненията, които ни правят човеци, колкото и успехите ни да ни доближават до Бог. И ако тези съмнения не отнемат смелостта ни, но все пак ни държат здраво стъпили на земята, може би всяко откритие ще ни придвижва напред  и ще бъде за добро!

Само така ще можем с чисто сърце да завещаем на децата си: „Две абсолютно трайни неща – едното са корени, а другото - криле!” - Ходинг

Д-р Доротея Станчева, медицински управител на медицински център „Пансанус” 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ