Гневът - един добър приятел понякога

Кога за последно тотално се изнервихте в работата си? Ама наистина сте побеснели. Да кажем дори почервенели от яд?

Ако тутакси отговорите с „Никога!”, може би имате проблем.

Може би смятате, че представата ми е наопаки. Все пак не е ли гневът негативна емоция? Не е ли по-добре да запазваме спокойствие и да продължаваме напред?

Да, самоконтролът е от първостепенно значение. Ами случаите, когато идеите ви остават нечути или някой друг си приписва заслугите за вашия усърден труд? Това не кара ли кръвта ви да кипва? Поне мъничко? Е, трябва.

Ако никога не се ядосвате заради служебни проблеми, може би демонстрирате нещо повече от самоконтрол. Може би просто не ви пука чак толкова за резултата.

А както е казал Ели Визел, обратното на живота не е смъртта, а безразличието. Пък и едва ли бихте искали да куцате в някакъв си полуживот. Искате повече от това, нали?  

Да сме наясно, не говоря за безконтролен гняв. Говоря за здравословна, естествена емоция, която се ражда, когато нещо е в противоречие с моралните ни принципи. Конструктивният гняв ни принуждава да ни е грижа, често ни кара да плачем, но преди всичко ни мотивира да вземаме мерки.

Всъщност психологически изследвания и клинични експерименти подкрепят идеята, че гневът има позитивна страна. Социалният психолог Каръл Таврис, която е писала книга за гнева, казва: „Въпросът не е, ‘Трябва ли да изразявам гнева си, или трябва да го потискам?’ Въпросът е ‘Какво можем да направим, за да решим проблема?’”

Съгласен съм с нея. Гневът може да е продуктивен. Ефективното му канализиране ни принуждава да признаваме съществуващите проблеми, да напускаме зоната си на комфорт и да работим за намирането на решения.

Когато впрегнете гнева си по конструктивен начин, можете да вземете със себе си в офиса и следните неща:

Страст

Може да се изненадате колко много всъщност ви е грижа за вашата работа. Гневът ще ви подтикне да работите по-усърдно и продуктивно. Всичката тази страст прелива в други аспекти, помагайки ви да се радвате, когато празнувате победите, и да  изпитвате разочарование от провалите.

Дълбочина

Може би смятате, че като се носите по повърхността, избягвате неприятностите. Има обаче голяма вероятност да пропуснете възможности да се гмурнете в работата си и да откриете място, където можете да оставите дълбока и трайна следа. Докато се борите с проблемите по пътя, конструктивният гняв може да ви води към решенията.

Идеи

Творческият процес е хаотичен и изпълнен с искри и енергия – а без съмнение в този микс понякога има и малко гняв и разочарование. Но когато се освободите от емоционалните окови, ще освободите и креативността си. Екипът ви ще забележи, че допринасяте с все повече свежи хрумвания. А тази енергия може да бъде заразна.

Искреност

Отричайки истинските си чувства и преструвайки се, че нищо не ви смущава, лъжете и себе си, и другите. И не заблуждавате никого. Когато покажете, че сте емоционално привързани към работата си, колегите ви може да останат приятно изненадани – и най-накрая да имат чувството, че са се запознали с истинското ви „аз”.

Работата трябва по естествен път да пробужда у вас цяла гама от емоции. Някои дни ще изпитвате въодушевление, а други – гняв или нещо средно между двете. И това е повече от добре.

Ключът е да си дадете пространство за мислене и чувстване. Работата е дълбоко лична – независимо какво ви казват околните.

Вашите емоции – да, всичките – са силни и животоспасяващи. И те могат да ви помогнат да създадете по-дълбока връзка с работата си.

Браян де Хааф, главен изпълнителен директор на Aha!, за LinkedIn.com