Да победиш чудовището, наречено "Краен срок"

Елън Мъск, милиардер, който понастоящем ръководи производителя на електромобили Tesla и частната космическа компания SpaceX, е известен с почти свръхчовешката си продуктивност. Предстоящата биографична книга, Elon Musk: Tesla, SpaceX and the Quest for a Fantastic Future, разкрива, че той използва някои хитри, но и леко нечестни, методи, за да накара екипа си да работи на бързи обороти. В откъс от книгата, авторката, Ашли Ванс – технологичен автор за Bloomberg Business, - цитира един от ранните служители в SpaceX във връзка с подхода на Мъск към амбициозните крайни срокове:

„Поставеният срок за преобразяване на авиокосмическата индустрия бе комично кратък. Една от най-ранните SpaceX презентации обеща първият двигател да бъде завършен до май 2003 година, вторият двигател - до юни, тялото на ракетата – през юли, и всичко да бъде сглобено до август. Ракетната площадка трябваше да бъде готова до септември, а първото изстрелване да се състои през ноември 2003, или 15 месеца след основаването на компанията. Полетът до Марс бе планиран за края на десетилетието. „Елън винаги е бил оптимист,” казва Кевин Броугън, един от първите служители в SpaceX. „Това е хубава дума. Той може да бъде абсолютен лъжец по отношение на това, кога нещо трябва да бъде завършено. Ще избере възможно най-натоварения момент, смятайки, че всичко върви по план, и ще утежни процеса на работа, мислейки, че можем да работим дори по-усилено.”

Крайният срок е странно чудовище: Проектите се нуждаят от надеждни графици, които да гарантират, че всичко ще бъде изпълнено, но покачващото се напрежение от стремежа към генериране на добри резултати може да спъне представянето. Има различни начини на мислене за това, как най-успешно да прилагаме сроковете, за да окажем натиск.

Някои хора просто умеят да се справят в срок (Браво на тях!), но останалите извличат ползи от стратегическото планиране. Илюстраторът Кристоф Нийман, например, си поставя изключително кратки срокове, за да притъпи безпокойството си и за да не се отегчава (феномен, наречен Закона на Паркинсон). Ако натискът от наближаващия срок погубва креативността ви, потърсете мнение от свой приятел, съветва Роман Марс, водещ на подкаста 99% Invisible. Или както предлага бившият изпълнителен директор на Twitter, Клои Слейдън, спомнете си за подобни проблеми, с които сте се сблъсквали в миналото, и в начина, по който сте ги преборили.

Ако сроковете се изгубят в мъглата на близкото бъдеще, изтеглете ги по-скоро – петък вместо понеделник, – за да не бъдат засенчени от уикенда. Ако пък имате склонност да отлагате до безкрай, може би трябва да излъжете себе си, поставяйки си срок в един и същи ден от седмицата, докато не си изградите навици – което, като се замислите, е като да залъгвате служителите си.

Източник: Inc.com