Успех чрез капитулация

Японските самураи имали уникална практика, която затвърдила феноменалния им успех като войници от XII, та чак до XX век. Концепцията се наричала „смърт преди влизане в битка”. Тя им позволявала да се включат във всяко сражение без страх, че може да загинат. Всеки самураи предварително приемал факта, че може да падне в боя, и психически се превръщал в „ходещ мъртвец”. Така той можел безусловно да се отдаде на успеха на битката, без да се тревожи за оцеляването си. Тази свобода му позволявала да се бие с такива ожесточение и концентрация, че бил почти непобедим. Какво е имал за губене? Вече е бил мъртъв.

Така обичам да започвам всеки свой ден в света на бизнеса – предавайки се, умирайки, преди да вляза в битка; без да имам очаквания да контролирам резултатите от разнообразните задачи, които ме зоват; отдавайки се напълно на целите си, без да смятам, че имам нещо за губене; превръщайки се в модерен самурай, ако щете.

Дали успявам? Разбира се, че не. Но мисля, че това е страхотен старт на всеки ден – да позволите на креативността, спонтанността, късмета и Бог да проникнат във вас; да загинете, преди да се включите в боя. Писателят Малкълм Гладуел твърди, че е постигнал успех, отказвайки се от него и от тревогите, свързани с него. Той вярва, че възнагражденията в живота са обратнопропорционални на времето, което прекарвате в планиране на успеха. Или, както казва Антъни Бурдейн, автор на „Поверително от кухнята”, „Успявам, като не ми пука”.

Голяма част от вярата ми в този подход към бизнеса произлиза от изучаване творчеството на Трейси Гос, автор на The Last Word On Power. Тази забележителна книга трябва да се прочете от всеки сериозен предприемач, особено от лидерите. (От уважение към нея, ще ви кажа само, че тя пише за систематичното постигане на невъзможното в живота и като водач – като предприемача, който се отдава на предизвикателството да направи от нищо нещо. Невъзможно.)

Подходът на Гос към концепцията за „смъртта преди битка” започва с приемане „края на надеждата” и стратегическия контрол и възприемане на същата тази безнадеждност като дар. Тя прави три основни констатации за своя живот:

1. Животът не се оказва такъв, какъвто „трябва” да е.

2. Животът не се оказва такъв, какъвто „не трябва” да е.

3. Животът се оказва такъв, какъвто се оказва.

Тя смята, че човек не може да контролира последиците от житейския си път. Каквото и да правите, те няма да се променят. Животът ще е такъв, какъвто е, и, рано или късно, всички се сливаме със земята. Междувременно, животът ви изобщо няма да се подчинява на контрола, които се опитвате да упражнявате върху него. Когато човек планира, Господ се смее.

Трейси Гос вижда възприемането на безнадеждността като дар. Примирявайки се с факта, че не контролирате живота си, вие освобождавате пространство за истинските свобода, креативност и късмет, и за „невъзможното”. Целта на нейния радикален екзистенциален процес е просто „да се върне на нулата”. Иначе казано, да се отървете от илюзията, че държите юздите и че имате власт.

Лао Дзъ е казал: „Печелят онези, които умеят да пускат”. Аз го наричам „практичен процес на ежедневно отстъпление”, на капитулация преди опита за постигане на невъзможното. Без очаквания, без надежда. За мен това разбиране е в основата на успешното предприемачество. То прави създаването на нещо от нищо емоционално мислимо и възможно.

Ето какво казва Виктор Франкъл в книгата си „Човекът в търсене на смисъл”:

„Не се стремете към успеха. Колкото повече се стремите към него и го превръщате в своя цел, толкова по-трудно ще го уцелите. Защото успехът – както и щастието – не може да бъде преследван: той трябва да се случва и се случва само когато представлява непланиран страничен ефект от личната отдаденост към кауза, по-велика от човека, или към друг човек. Щастието трябва да се случва и същото се отнася за успеха: трябва да го оставите да се случва, без да ви е грижа за него. Искам да се вслушате в онова, което съзнанието ви ви казва, че трябва да правите, и да го правите докъдето се простират възможностите ви. Тогава ще доживеете да видите как, в дългосрочен план, успехът ще ви сполети именно защото сте забравили да мислите за него.”

Тим Аскю, главен изпълнителен директор на Corporate Rain International, за Inc.com