нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Кога да си спестим Онзи неприятен разговор

Снимка: Shutterstock

За мнозина един от най-нежеланите аспекти на лидерския пост са трудните разговори. Независимо дали се налага да поднесете лоша новина или да уволните някого, подобни диалози, които неизбежно карат едната страна да се чувства нещастна, със сигурност ще смажат и вас.  

Затова много от нас просто ги избягват. „Ще му кажа утре”, повтаряме си. Или „Сега не е подходящото време”. Ако търсите съвет как да преодолеете това отлагане и просто да проведете неприятната дискусия, тази статия не е за вас. Вместо това бих искала да ви информирам, че поне един експерт понякога намира отлагането за не чак толкова ирационална идея. В някои случаи е по-добре да следвате инстинкта си и да не се конфронтиране с колегата/подчинения си.

Чакай, какво?! Как така избягването на тежък, но необходим разговор може да бъде добро хрумване? Отговорът е, че макар и като цяло да не бива да отлагате неприятните диалози, при някои обстоятелства тази стратегия е по-скоро признак на мъдрост, отколкото на страх, твърди Дебора Грейсън, бизнес коуч. В работата си с неконфликтни клиенти, тя често открива, че „техният инстинкт да не влизат в конфронтация всъщност е основателен”. „Не всеки разговор трябва да бъде проведен веднага.”, пише Рийгел. Казано просто, в някои ситуации бъзливото поведение е най-добрият вариант.

Ами после? В публикацията си авторката предлага списък с въпроси, които ще ви помогнат да прецените дали просто се опитвате да отложите някой неприятен диалог, или интуицията ви всъщност се опитва да ви подскаже нещо. Ако се ужасявате от сблъсъка с колега, струва си да прочетете оригиналния материал, но тук, на кратко, ще ви представя три случая, в които, според Рийгел, просто е по-добре да пропуснете неловкия разговор.

1. Проблемът ще се реши сам

Тежките разговори са неприятни за всички. Ако не са строго наложителни, не ги водете. Една ситуация, в която можете да подходите безопасно и да си спестите ядовете, е, когато проблемът, какъвто и да е той, се решава сам.

2. Не можете да предложите решение

Понякога импулсите ни са плод на желанието ни да изпуснем пара. Това е разбираемо, но вероятно и деструктивно. Не водете този тежък разговор – особено ако става въпрос за слабо представяне, – ако не можете да предложите съвет.

Рийгел дава пример с един лидер, с когото е работила. „Той искаше да говори със своя пряка подчинена за това, тя да не бъде толкова ‘отбранително’ настроена, когато той й поднася обратна връзка”, разказва авторката. Клиентът не разполагал с конкретни примери за проблемното поведение, нито пък знаел как би подходил екипът му към проблема. В крайна сметка решил да изчака, докато събере повече информация.

3. Моментът наистина не е подходящ.

Понякога причината е, че никога няма да се появи подходящ момент да разговаряте с този конкретен човек. Рийтел дава за пример друг клиент, чийто мениджър бил особено груб и оскърбителен. Защо да се подлагате на подобен емоционален тормоз, когато човекът вече ви е доказал, че не подлежи на промяна? Въпросният клиент се отказал от тежкия диалог и се обърнал направо към ЧР отдела.

В други случаи може би даден конкретен момент наистина не е удачен, тъй като удачният вече отдавна е отлетял. Ако години наред трупате огорчение, като един от клиентите на Рийгел, чийто ръководител си приписвал всички негови заслуги, може би е по-добре да не изсипвате целия си емоционален товар върху събеседника. Вместо това изчаквайте случай, в който той отново демонстрира недопустимото според вас поведение, и тогава повдигнете въпроса, като се фокусирате върху този най-скорошен инцидент.

Джесика Стилман, Inc.com

 

 

 

още от Техники за успех