Маршал Голдсмит за щастието

"Ще съм щастлив, когато..." 

Хайде, довършете изречението! Няма грешни и верни отговори. Това не е изпит. Просто мерило на развитието ви.

Може да допишете: "...когато детето ми завърши университет", "...когато имам 1 милион долара в банката", "... когато се пенсионирам", "...когато се нанеса в по-голяма къща", "...когато най-после ме повишат", "...когато се оженя/омъжа" и т.н., и т.н.. Отговорът зависи от предпочитанията ви. Може дори да дадете няколко.

Има цял списък от неща, с които можем да допишем изречението, но те са илюзия. Когато се сдобием с 1 милион долара в банката, пак няма да сме доволни – ще искаме още 1 милион. Когато децата ни се изнесат от дома, пак няма да сме истински свободни - някоя друга отговорност скоро ще изиска вниманието ни. Когато получим повишението, ще имаме повече задачи, отколкото можем да понасяме и няма да се прибираме преди 10 вечерта.

Макар да смятаме, че постигането на някаква цел ще ни направи щастливи, гол линията непрекъснато се измества по-далеч, където не можем да я достигнем. И в това няма нищо лошо. Без цели никога не бихме постигнали каквото и да било. И все пак, "великата западна зараза", наречена "Ще бъда щастлив, когато…", е нещо, върху което е добре да се замислим. Тя ни кара да насочим поглед към бъдещето, вместо да се наслаждаваме на живота тук и сега. 

Често вярваме, че щастието е статична и конкретна цел, намираща се на една ръка разстояние. И че ще го получим, когато... получим повишението, купим къща, намерим партньор. Това ни втълпява най-популярният сюжет в съвременния живот. Сюжетът е следният: имаме един човек. Човекът харчи пари за продукти или услуги. Така човекът е вечно щастлив…

Този сюжет се нарича "телевизионна реклама". Средностатистическият американец прекарва 140 000 часа в гледане на телевизия. Известна доза промиване на мозъка е неизбежна. Учудвате ли се тогава защо до такава степен се привързваме към всяка промяна, която правим, и смятаме, че тя ще ни преобрази завинаги? Поставяме си цел и погрешно вярваме, че постигането й ще ни промени безвъзвратно – най-после ще станем щастливи. Но в повечето случаи това просто не се случва.

И така, какво е решението?

По-просто е, отколкото смятате. Но не е по силите на мнозинството от нас. Решението е да се отърсите от целта и от крайния резултат и да се фокусирате върху усилията си и процеса на реализация, вместо върху самата цел.

Когато отместваме вниманието си от манията си за резултати и последици, получаваме свободата да се наслаждаваме на процеса на промяна и на ролята си в нейното осъществяване. Спираме да изпитваме разочарование от мудната крачка на видимия напредък – защото гледаме в друга посока. Спираме да очакваме "щастливо до края на дните си", колата, къщата и идеалната връзка и живеем всеки ден, давайки най-доброто от себе си, за да променим живота и поведението си в полза на самите себе си и на околните.

Маршал Голдсмит - американски коуч по лидерство, автор на световнизвестна литература в областта на мениджмънта, в LinkedIn