БНБ очаква българската икономика да достигне предкризисното си равнище през 2022 г.

БНБ очаква българската икономика да достигне предкризисното си равнище през 2022 г.

БНБ очаква българската икономика да достигне предкризисното си равнище през 2022 г.

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 3,8% през тази година, като темпото на растеж ще се ускори до 3,9% през 2022 г., след което да се забави до 3,2% през 2023 г. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Българската народна банка (БНБ).

От БНБ поясняват, че прогнозата е изготвена на базата на информация, публикувана към 26 март 2021 г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 12 март 2021 г. В нея не се прави опит да се отчете потенциалното влияние на политическия цикъл в България върху икономическата активност.

Анализаторите на БНБ посочват, че по-силно от очакваното възстановяване на глобалната икономическа активност през втората половина на 2020 г., постигането на търговско споразумение между Европейския съюз и Обединеното кралство, както и приетият мащабен пакет от стимулиращи фискални мерки в САЩ са сред основните фактори, поради които Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд ревизираха последните си макроикономически прогнози за 2021 г. и 2022 г. в посока по-висок растеж на световната търговия и на глобалния БВП.

От централната банка обясняват, че тези ревизии са  отразени в допусканията за изменението на външното търсене на български стоки и услуги, което допринася най-много за прогнозирания по-висок растеж на икономическата активност в България през 2021 г. и 2022 г. спрямо макроикономическата прогноза от декември 2020 г.

Въпреки това краткосрочните перспективи за растеж на основните търговски партньори на България се влошиха през последните месеци, отчитат от институцията. От февруари 2021 г. се наблюдава значително нарастване в света на броя на новозаразените с COVID-19, като това е причината редица държави, включително някои от важните търговски партньори на България, да затегнат противоепидемичните мерки, което ще действа в посока на ограничаване на икономическата активност.

Според БНБ прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал. Частното и правителственото потребление ще продължат да имат положителен принос за изменението на БВП през годината.

През 2022 г. централната банка прогнозира нетният износ да увеличи значително положителния си принос за растежа на реалния БВП, докато вътрешното търсене се очаква да забави темпа си на нарастване поради преустановяването на част от антикризисните мерки на правителството. БНБ очаква реалният брутен вътрешен продукт да достигне предкризисното си равнище през 2022 г., след което темпът на нарастване на икономическата активност да се забави.

Централната банка прогнозира инфлация от 3% в края на тази година. Ускорението на инфлацията спрямо декември 2020 г. ще се определя най-вече от същественото повишение на цените на енергийните продукти и храните в съответствие с допускането за възходяща динамика на международните цени на тези суровини в евро.

БНБ очаква  общата инфлация да се забави до 0,7% в края на 2022 г. и в края на 2023 г. да възлезе на 1,3%, което отразява най-вече допусканията за динамиката на международните цени на основните суровини. Базисната инфлация се очаква да следва тенденция към ускоряване в периода 2021–2023 г. в съответствие с прогнозираното нарастване на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция.

Централната банка отбелязва, че рисковете пред реализирането на базисния сценарий на макроикономическата прогноза са насочени предимно в посока на по-слаб растеж на икономическата активност през 2021 г. и по-висок през 2022–2023 г. За тази година основен риск продължава да бъде несигурността относно разпространението на COVID-19 и възможното налагане на ограничителни мерки в страната и в чужбина.

Възможността за по-висок растеж през 2022– 2023 г. произтича от изпълнението на програми и инвестиционни разходи, финансирани по линия на Инструмента за възстановяване и устойчивост в рамките на механизма за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, които не са заложени в базисния сценарий на прогнозата.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани за 2021 г. и предимно в посока на реализиране на по-висока инфлация в периода 2022–2023 г.

Пълната прогноза може да намерите тук.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ