Индия задължава бизнеса да заделя от печалбите си пари за социално развитие

Индия е първата държава в света, която ще наложи минимален размер на средствата, отделени от компаниите годишно за корпоративната социална отговорност (КРС).

На 1-ви април 2017 г. правителството на страната издаде за прилагане насоки за КРС. В тях то посочи, че се изисква от компаниите да отделят 2% от своите нетни печалби за социално развитие.

Какви са реакциите и как ще може това да бъде приложено? До какви последствия ще доведе за бизнеса? Ашок Прасад - възпитаник на Харвардския университет, коментира темата в сайта на британския в."Гардиън":

На пръв поглед звучи като добро законодателство с хубави цели, посочва той. Но не отива ли държавата твърде далеч?

На конференцията "Sustainability Reporting for Sustainable Development", организирана в Индия от Global Reporting Initiative (GRI), е излъчена обща декларация. В нея се посочва, че въпреки че правителственият регламент е приветстван, решението за праг от 2% може да доведе до принудителна филантропия, поведение на безчувственото поставяне на отметки в полета на документи за попълване, просто символично участие в иначе добри дела, или корупция, прикриване на данни, за да се избегне задължението да се спазва правилото. 

На конференцията, в която са се включили лидери на мнение от бизнеса на Индия, гражданското общество, академичните институции, социалните служби и правителството, е издадена Мумбайската декларация. Това е реакцията към 2-процентния праг, наложен от държавата. В декларацията, сред списък от 13 точки, специално се подчертават тези проблеми относно КРС насоките. 

Това не е първата реакция на оспорване и въпроси към същността на инициативата на Индия. Бизнес лидери изразиха тревоги от корпоративна гледна точка. Рата Тата например - бивш председател на Tata Sons - холдинг от Tata group (100 млрд. долара) казва, че има явление, което е създадено с цел да бъде добро, но ще бъде по някакъв начин "хаотично". "Не знаем за момента какъв вид мониторинг ще има по отношение на това как парите се използват", коментира той. 

Има и тревоги за мотивите за внедряването на това ново задължение от друг представител на бизнеса - Азим Премиджи. Той е филантроп и ръководител на фирмата за ИТ услуги Wipro (3.4 млрд. лири). Премиджи заяви през миналата година, че се тревожи, че спогодбата между държавата и бизнеса може да стане данък на по-горен етап. Харченето на 2% за КРС е много голям дял, особено за компании, които тъкмо се опитват да наберат сила в трудни времена, изтъква той. Според него то не бива да бъде налагано задължително. 

Може ли насоките на правителството на Индия да бъдат път за социално развитие на нацията, в която над 900 милиона души имат връзка чрез мобилен телефон, но само 600 милиона (36% от населението) разполагат с достъп до чиста тоалетна? 

Настоящото отделяне на средства за КРС от топ 100 на индийските компании се равнява на сума от 0,6 млн. британски лири годишно. Индийският Институт за корпоративни афери очаква, че от около 6000 индийски компании ще се изиска да поемат КРС проекти, за да се съобразят с новите насоки на държавата. Много от тези компании се очаква да предприемат такива инциативи за първи път. Наблюдатели изчисляват, че КРС средствата в Индия може да се покачат до размер, равняващ се на 1.8 млрд. лири годишно. 

Освен това, правителството посочи специфични насоки как КРС инициативите трябва да бъдат провеждани. Тези насоки предвиждат, че трябва да се организира във всяка компания КРС комитет, който включва независими директори. Този комитет ще бъде отговорен за подготовката на подробен план за КРС активностите, включително разходване на парите, вид активности, роли и отговорности на различните заинтересовани страни. Включва се и изискване за мониторингов механизъм. Изисква се корпоративните представители да одобрят КРС политиката за компанията и да съобщят нейното съдържание в доклад, както да публикуват подробно в официалния й уебсайт. Ако фирмата не успее да похарчи препоръчителната сума, Бордът в неговия доклад се изисква да посочи причините защо това не е сторено. 

Правителството предполага КРС активностите да включат мерки за намаляване на глада, промотиране на образованието, устойчивост на околната среда, защита на националното културно и историческо наследство на Индия, селски спортове и приноси към фонда за финансова помощ и възстановяване на премиера. 

Компаниите може да внедрят тези КРС активности сами, чрез тяхна неправителствена фондация, или чрез регистрирани като независими НПО, които имат история на най-малко 3 години дейност в подобни дейности. Това изискване доведе до бум на броя на НПО в Индия, които могат да налагат КРС дейност. Скорошна статия на Times of India съобщава, че има над 2 милиона такива работещи неправителствени организации в страната. 

Избирането на правилна организация от големия брой налични такива НПО няма да е лесна задача за бизнеса в бъдеще. Някои организации, като Samhita Social Ventures и HelpYournNGO, се опитват да подпомогнат процеса, като създават онлайн портали за асистиране. Тези портали групират НПО-тата в различни сектори - като образование, хигиенизиране, подобряване на живота на жените, чиста вода, прехрана, деца. Те имат идея да предложат на бизнеса качествено оценяване на НПО-тата. 

Големите компании обикновено си имат КРС екипи, които да провеждат оценяването и да следят харченето. Средният и малкият бизнес без специализиран екип, но с такава дейност, обаче може да има затруднения да планира и следи потребяването на парите. Правителствените регулатори дават възможност на тези фирми да слагат своите КРС фондове в тези на други компании, за да се постига мащаб на промяната, както и да се споделя колективният процес на внедряване. 

Порталите за оценяване на НПО и средствата, идващи за КРС от малките и средните предприятия, може да помогнат да потекат КРС инвестиции в Индия. Въпроси ще продължават да бъдат задавани по отношение на ролята на правителството в поставянето на праг на КРС дейностите. Дори този дебат да продължи, по-важният въпрос е как индийският бизнес ще свързва тези активности за подобряване на социалната и околна среда с едновременното създаване на възможности за набавяне на по-добри печалби в дългосрочен план?