нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Новото „аз“ в дигиталния свят

Ваня Манова започва кариерата си в Mastercard преди 11 години. През 2016 г. заема позицията мениджър за България и Северна Македония. От 2019 г. отговаря за развитието и изпълнението на стратегията на компанията за насърчаване на картовите и електронните разплащания, въвеждането на нови технологични решения на Mastercard, както и за създаването на стабилни партньорства с ключови клиенти, с правителствения и публичния сектор в България, Северна Македония, Албания и Косово. Снимка: Юлиян Донов

Електронната идентификация е не просто нова възможност за бизнес, а стъпка към цялостна дигитализация и сътрудничество между различните сектори и институции, казва Ваня Манова, мениджър на Мastercard за България, Северна Македония, Косово и Албания. Компанията разработва пилотния си проект в сферата – национална схема за е-идентификация в Северна Македония, която се очаква да стартира до края на годината

 

- Досега познавахме Mastercard като компания, която разработва технологични решения за плащания. Все повече обаче работите в еID сферата. Защо се насочвате към нея? 

- Mastercard свързва потребителите, бизнеса и правителствата с иновативни решения по целия свят и в тази връзка работата ни по посока на дигиталната идентификация е логичната следваща стъпка по пътя на потребителските нужди от по-голяма сигурност и удобство не само за разплащанията, но и за цялостната работа между институциите, гражданите и бизнеса. Темата е важна, защото eID може да подобри почти всички аспекти на дигиталното присъствие и да наложи нови стандарти за контрол на личната информация.

- По какъв начин тази технология е свързана с плащанията? Нов бизнес за Mastercard ли е това?

- Mastercard развива и инвестира в иновативни решения, които осигуряват достъп, сигурност и удобство на потребителите при извършване на всякакви операции в ежедневието. Вярваме, че създаването на схема за дигитална идентичност ще промени бизнеса не само в сферата на плащанията, но и в сферата на здравеопазването, държавната администрация, образованието, обществения транспорт и др., където процесът на дигитална трансформация напредва и има нужда от технологии и нови стандарти, които да направят идентифицирането бързо, лесно, сигурно и удобно. Нашата основна цел е да разширим партньорствата в публично-частния сектор и да превърнем електронната идентификация в единен стандарт. В този смисъл тя може да се определи повече като идеология, многостранно сътрудничество и стъпка към цялостната дигитализация не просто като нова възможност за бизнес.

- Какви са ползите за бизнеса, за публичния сектор и за обществото?

- Данните, които използваме дигитално за взаимодействие с различни институции и бизнеси или достъп до услуги и плащане на стоки, са малко или много уязвими. Рискът от компрометиране на личните данни е много по-сериозен и с по-тежки последствия от компрометирането на данни за платежни карти например. Затова в дигиталния свят, който е вече т.нар. „ново нормално“, за всички участници в екосистемата е от съществена важност да знаят гарантирано кого имат насреща. Една интермобилна, сертифицирана, притежаваща всички лицензи схема за електронна идентификация дава възможност на потребителите да се идентифицират по един и същи начин пред различни институции, бизнеси и други трети страни. eID е най-ефикасният инструмент за дългосрочно намаляване на административната тежест за бизнеса и правителството и насърчаване на дигиталната икономика.

- Как се развива технологията и налагането ѝ на други пазари в Европа и по света? Можете ли да дадете добри примери за приложението ѝ?

- С навлизането на дигиталните услуги дигиталният он-бординг става задължителен елемент. А той изисква сигурна електронна идентификация. Технологията набира скорост и вече виждаме различни решения, които осигуряват такава. Именно затова технологията набира скорост и вече виждаме различни решения за електронна идентификация. За съжаление в повечето случаи това са частни решения без съвместимост между тях. Ние вярваме, че правилната стратегия е в изграждането на интеробилни схеми. И сме горди, че вече направихме сериозна крачка в тази посока. През февруари Мastercard подписа меморандум за партньорство с правителството на Северна Македония за разработване на Национална схема за електронна идентификация, която се очаква да стартира до края на годината. Това е едно от първите правителства в света, което демонстрира уникална синергия между публичния и частния сектор и воля да въведе дигитализацията по правилния начин. Имаме интересни пилоти и във Франция, Австралия, САЩ.

- Mastercard избра българската компания Evrotrust за свой партньор в разработването и налагането на eID. Каква е общата ви визия за дигитална трансформация и какви са преимуществата на компанията пред други подобни решения у нас и по света?

- През последните години в Mastercard започнахме да налагаме нови модели на сътрудничество в ИКТ сектора, да инвестираме и да се свързваме стратегически с по-малки иновативни финтех играчи в цял свят, така че потребителите, правителствата и бизнесът в дигиталната икономика да реализират по-добре потенциала си. Особено интересно за българския технологичен сектор е, че Mastercard класира родни софтуерни разработчици сред челните редици на световната карта, инвестираме в техни продукти и развитие наравно със своите собствени проекти. Evrotrust е една от тези български компании, в която ние разпознахме потенциал за партньорство в развитието на електронната идентификация не само у нас. Това, което я отличава, е, че тя е сертифицирана според най-високите изисквания за сигурност на eIDAS (регламент на ЕС относно електронната идентификация и доверителните услуги за електронни транзакции в единния европейски пазар). Също така е първата по рода си в Европа, която предлага дистанционно издаване на идентичност заедно с целия пакет услуги за отдалечено предоставяне на информация – е-подпис, е-съобщения, е-удостоверение за време, е-упълномощяване и валидиране.

Партньорството между Evrotrust и Mastercard е доказателство за неограничените мащаби, които българските компании могат да достигнат, и показва, че малките и средните пазари са по-гъвкави и са сред първите, които приемат иновациите, повишаващи сигурността и удобството.

- Колко време и какви усилия са нужни за установяване на е-идентификация в публичния сектор у нас?

- Изискват се сигурни технологични решения, опит в разработването и прилагането на услуги за отдалечено предоставяне на информация, съдействие и активно участие на публичната администрация и най-вече – добро сътрудничество между всички страни.

Може би най-големите предизвикателства са по отношение на междусекторното сътрудничество, между институциите и по отношение на знанията и техническия капацитет на тези, които ще внедрят новия модел. Трябва да се обърне голямо внимание на изграждането на способни професионалисти, които да предоставят услугата. Опитът ни в Северна Македония показа, че установяването на е-иден­тичност е постижимо дори на национално ниво, но е необходима пълна колаборация и синергия между заинтересованите страни в проекта.

Венцислав Савов. Интервюто е публикувано в бр.10/20 на списание „Мениджър“

 

още от Бизнес