нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Васил Велев: Дадените държавни гаранции не облекчиха отпускането на кредити за бизнеса

Васил Велев

Васил Велев е съосновател, а от 1999 г. и изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД, а също изпълнителен директор на „ХЕС“ АД и „М+С Хидравлик“ АД, председател на Съвета на директорите на „Интерфининвест“ АД, управляващ съдружник на „БИК Холд“ ООД, „Гарант 5“ ООД, „Велев Инвест“ ООД, член на Съвета на директорите на „Елхим Искра“ АД и „Българска роза“ АД. Носител на редица бизнес отличия като Приз „Буров“, Бизнес-награда „Икар“ и др. Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), призната за представителна на национално равнище организация на работодателите. Избиран е за член на Съвета на Международния конгрес на промишлениците и предприемачите, член на Националната комисия по корпоративно управление, член на комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка (Договора за партньорство), член на Националния икономически съвет, заместник-председател на Икономическия и социален съвет, заместник-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и др. Носител е на редица отличия като орден „Дружба“, приз „За принос в развитието на гражданското общество в България“, награда ”Следовник на народните будители” и др. Председател е на Съвета на настоятелите на Технически университет – София, заместник-председател е на Съвета на фондация „Еврика“, ротационен председател е на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Васил Велев ще е сред основните лектори в годишния банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на списание „Мениджър“. Той ще вземе участие в дискусионния панел „България в еврозоната“, който ще се проведе на 27 октомври 2021 г.

Събитието ще бъде излъчено онлайн в сайта www.manager.bg и Facebook събитието Четвърти банково-финансов форум: Бъдещето на парите.

- Г-н Велев, има ли пропуснати възможности за растеж от българския бизнес от началото на пандемията ?

- Действително, пандемията създаде възможности за растеж в някои специфични отрасли и икономически дейности. Несъмнено, най-ярко се откроява случаят с куриерските услуги и сродните дейности, като доставка на храна и продукти по домовете, развитието на онлайн търговията, производство на предпазни средства и дезинфектанти и други подобни.

У нас си имаме своята “success story” областта на доставките по домовете и това е продажбата на “Food Panda” на голяма международна компания като “Glovo”. Впрочем, имаше голяма сделка с подобен род компания и преди избухването на пандемията – през 2018 година, компанията „Хелоу хънгри“, която беше фактическия собственик на тогавашния лидер на пазара на доставките на храна по офиси и домове – BGMenu, беше закупена от 10,5 милиона евро от takeaway.com – публична компания, която се листва на фондовата борса в Амстердам. Хората сигурно никак не съжаляват за инвестицията си …

Имаме си и история на неизползвания шанс. Държавната компания „Български пощи“ беше порицана в анализ на Икономическия и социален съвет, че е пропуснала възможностите за растеж, които са възникнали за нея в рамките на коронакризата. „Български пощи“ е член на АИКБ и ние много ценим сътрудничеството си с нея, компанията изпълнява и много важни социални функции, но факт е, че ги сочат като пример за пропуснат бизнес шанс.

С една дума, виждате, че дори и в една и съща икономическа дейност, за която се смята по подразбиране, че е „облагодетелствана“ от ситуацията около пандемията са възможни различни сценарии.

- Кои са предпочитаните форми на финансиране за местните компании в условията на коронакризата?

- Би трябвало да започнем с това, че в някои отрасли, поради каприз на международната конюнктура или по някаква друга причина, пандемията не само, че не предизвика свиване на поръчките, а дори имаше и ръст на търсенето на продукцията им. Имам пред вид дейности в областта на машиностроенето и мехатрониката. Тук не става дума за отрасли или икономически дейности, „облагодетелствани“ от пандемията, като в описаните по-горе случаи. От друга страна, българската икономика е силно експортно ориентирана и дейността на редица предприятия е буквално функция на пазара в големи страни като Германия примерно. Цели браншове като примерно производителите на готово облекло в буквалния смисъл на думата се молят за здравето на германските потребители и треперят да не се стигне до нов „локдаун“ там.

Така че, отново виждаме много различни модели на поведение. Тези, които имат поръчки, просто работят и бързат да си получат парите за свършеното. Тези, които стават жертва на сътресенията, предизвикани от пандемията, просто не могат без държавната подкрепа. Не случайно ЕС сне ограниченията за държавна помощ в началото на пандемията.

В този смисъл, да се говори в момента за предпочитана форма на финансиране е малко неуместно. Тези, които не са засегнати, работят както и до сега. Тези, които са засегнати, не могат да се справят без държавната помощ. Тук не става дума само за туризма и за затворените по административен път бизнеси. Тук става дума и за тези, които понасят удари от това, че там където се пласира продукцията им (най-често в чужбина) са били наложени тежки „локдауни“, че с месеци не са работили магазините и така нататък.

От тази гледна точка, прословутата мярка „60/40“ (която бихме искали да стане 100/75 – когато работим се издържаме сами, когато не работим – 75 на сто от отсъстващия доход да поема държавата) в началото беше неефективна. Мина време, докато нещата бяха коригирани и държавната помощ стана по-адекватна. Една от грешните стъпки на служебното правителство беше отказът му от мерките за помощ на затруднените отрасли и обявяването, че има два милиарда лева държавни портфейлни гаранции и който е затруднен може да изтегли кредит.

Бих казал, че и в „мирно“ време, затруднените предприятия не търсят точно кредити. Отделен въпрос е, че банките възприеха държавните гаранции като бонус за себе си, а не като възможност да облекчат условията. Аз сам, като „таен клиент“ се уверих, че дадените държавни гаранции не облекчиха особено отпускането на кредити.

Така че, не става дума за предпочитания – затворените по административен път компании, както и затруднените поради възникналите конюнктурни особености около коронакризата, просто имат нужда от държавна помощ.

- От каква оздравителна рецепта според бизнеса се нуждае икономиката ни в момента?

- Ако говорим точно за настоящия момент, бизнесът очаква да се реши проблемът с цената на електроенергията за промишлени нужди и да види внесен Плана за възстановяване и устойчивост. Проблемът с електроенергията е изключително сериозен. Той може да затвори предприятия, които са успели да преодолеят някак си трудностите донесени от пандемията. Имам уверенията на големи предприятия, особено в леката промишленост, че няма да могат да изкарат октомври месец ако се задържи сегашната цена на тока.

Искам да поясня – цената на електроенергията е проблем не само на най-енергоемките и енерго-интензивни предприятия. Изявлението на премиер-министъра, че не само цената на тока се е повишила, но видите ли, била скочила и цената на металите като борсови стоки е твърде непремислено и не отговаря на реалната ситуация. От цената на тока страдат всички предприятия, страдат дори и предприятията с изцяло офисна дейност, когато партидата за електроенергията е на името на фирмата им. Изявленията, че у нас има една от най-ниските цени на електроенергията, също не са в крак с истината. Редица дни бяхме номер едно по цената на тока за промишлеността. Други дни бяхме номер две… Видя се, колко прави бяха представителите на бизнеса, когато настояваха, час по-скоро да бъде обединен пазара с Румъния. Обеща ни се за октомври, ще видим какво ще стане, но вече бизнесите инкасираха ударите на пиковите цени, както и на безотговорното поведение по отношение на включването и изключването на мощностите на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това беше през юли и август. От септември проблемът е вече европейски. Не може да понижим цените в цяла Европа, но може да компенсираме потребителите на свободния пазар. Антикризисните мерки за подкрепа на заетостта и доходите ще продължат в Европа вероятно поне до следващата пролет. Не бива да бъдем по-големи католици от Папата и да лишаваме от такава подкрепа българските работници и предприятия.

Що се отнася до Плана за възстановяване и устойчивост, ние участвахме в обществените дебати по него по време на правителството на ГЕРБ, участвахме и в дебатите по време на служебното правителство, което реши, че трябва да пренапише плана. Имаме своите критики към плана. Но продължаваме да твърдим, че най-добрия план е този, по който вече се инвестира. Както се случва в редица европейски страни. Наши партньори, с чийто бизнес ние сме в конкуренция. Отсъствието на инвестиции по плана допълнително влошава конкурентната ни позиция и води до пропуснати ползи.

Отделен въпрос е, че покрай изборите, политиците не смеят открито да заявят, че България ще получи пари, при това много пари, тогава когато посочи дата за затваряне на въгледобива и въглищното електропроизводство. Без да посочим дата, просто ще ни връщат плана, докато отговорим. Разбира се, освен дата ще трябва да разпишем и план как ще заместим затворените мощности и как ще осигурим работа на заетите в тях.

Още коментари и прогнози на Васил Велев очаквайте по време на предстоящия Четвърти банково-финансов форум „Бъдещето на парите“.

Програма на форума и достъп за безплатна регистрация търсете тук.

още от Бизнес