Близо 6 млрд. лв. дефицит заложен в Бюджет 2022

Близо 6 млрд. лв. дефицит заложен в Бюджет 2022

Близо 6 млрд. лв. дефицит заложен в Бюджет 2022

Бюджет на минус от около близо 6 млрд. лв. предвижда макрорамката на план-сметката на държавата за 2022. Това става ясно от огласените разчети на финансовото министерство.

"Това е бюджет, който се опитва да постигне трайна промяна в параметрите и траекторията на икономическия растеж на страната.", обобщи финансовият министър Асен Василев, който представи основните параметри на финансовата макрорамка на брифинг, излъчван на живо.  

Заложените приходи в държавната хазна са 57 253,2 млн. лева, а разходите са в размер на 63 153,8 млн. лева. Така, предварително разписаният дефицит е 5900,3 млн. лв. или 4,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт /БВП/, за който пък са заложени очаквания за растеж с 4,8 на сто. "Дефицитът без COVID мерки е 2,5 на сто, а с тях - 4,1 процента”, обясни Василев причините за по-високата разходна част. Разчетите стъпват на очаквания за безработица до 5 на сто и средногодишна инфлация в границите на 5 на сто, стана ясно от презентацията на финансовия министър. 

Ще има ли промени при основните данъци?

И тази година рамката продължава да следва установените до момента данъчни политики. Данъкът върху доходите и за фирмите остава 10 процента, а ДДС - 20 на сто, съобщи Асен Василев. Единствените, които отпадат или се коригират са данък лихви и минимизиране на данък уикенд, уточни той. Също така ще има намалена ставка от 9 процента за ДДС върху определени стоки и услуги, допълни още министърът, но без конкретика дали обхватът на това облекчение ще бъде разширен и до каква степен. 

Акценти, приоритети и в крайна сметка - актуализация

Финансовата рамка за годината е с три основни акцента - нарастване на капиталовите инвестиции, значително нарастване на инвестициите в хора, социална справедливост и подсигуряване, че всички български граждани ще имат адекватен стандарт на живот, посочи Асен Василев.

"Няма как да има растеж, без да инвестираме в хората и капиталовата инфраструктура на страната. По този повод е предвидено удвояване на капиталовите инвестиции от 2,9% от БВП към момента до 5,8% от БВП", коментира той и открои: 

  • 30% ръст на капиталовите инвестиции в общините на база трансфер от централния бюджет. Общините ще получат с 600 млн. лв. повече субсидии, за да се компенсира и по-скъпия ток, уточни Василев. 
  • 1,671 млн. лв. за републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на Агенция "Пътна инфраструктура" достига над 2,4 млрд. лв.
  •  178 млн. лв. за капиталови инвестиции в болници и спортни площадки
  •  70 млн. лв. за детски градини, възстановяване на концертни зали, музеи, галерии, опери, театри". 

Минималната заплата се предвижда да нарасне до 710 лева от април. Максималният осигурителен доход се повишава на 3400 лв., съобщи още Асен Василев.

Грижата за децата е видим основен приоритет в макрорамката, а най-силният ход в тази посока е: "Детските градини стават безплатни от 1 април, вместо от октомври!" Това ще струва на бюджета около 13 млн. лв. - по 1125 лв. за всяко дете. Целеви средства са разписани и за детското здраве - от допълнителните 270 млн. лв. за НЗОК за доболнична помощ, около 23 млн. лв. са за лекарски кабинети в училища и детски градини. 30 млн. лв. е увеличението на средствата за трансплантации. Също с 23 млн. лв. допълнително ще се финансира програмата за отдих и почивка на децата, а със още 100 млн. лв. националните програми „Детски спортове“ и програмата „Четири изкуства“. 

Голяма част от политиките, които са заложени в коалиционното споразумение, няма как да бъдат остойностени в този бюджет заради краткото времe за изготвянето му, призна вицепремиерът и финансов министър. "Но, имаме предвидена актуализация в средата на година, която ще включва всичко.", увери той. 

А дълговете?

Общо 7,3 млрд. лв. ще бъде новият дългов таван, съобщи Василев. От тях, 3 милиарда лева са за плащания по вече набрани дългове. Новият дълг ще е е 4,3 милиарда лева. Нивото му обаче остава ниско, подчерта Василев - 26,7% от БВП. Той уточни, че дълговата програма предвижда и емисия от чуждите капиталови пазари.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ