Кристина Ескенази: Биотехнологичният сектор е един от най-бързо развиващите се двигатели на медицината на бъдещето

България има потенциал да създаде 100 нови технолотични стартъпи до 2030 г., убедена е Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер, член на УС на Клъстер Изкуствен Интелект България, БРАИТ и Българско Бионаучно Общество. Тя е и директор бизнес развитие в Рейдиоактив Ltd., ментор и водещ на редица събития за предприемачество и стартъп култура (Pitch2Pitch, EIT Climate KIC), Национално контактно лице по Хоризонт Европа в клъстер Здраве, член на редица европейски и международни мрежи (EuropaBio, CEBR, European AI Forum, DIH.net, EchAllience и др.). В рамките на настоящата година Кристина пое позицията на Директор Женско предприемачество в първото по рода си за региона Venture Build Studio–VenRize,   както и създател на международна асоциация по женско предприемачество в сферата на биотехнологиите “Global Digital Technologies Health Network”

Кристина Ескенази ще бъде модератор на двата презентационна слота, посветени на новите терапии и технологичните иновации в медицината в рамките на Деветия Фарма форум на сп. „Мениджър“, който ще се проведе на 15 март в София Хотел Балкан.

- Кои ще бъдат основните двигатели на трансформацията в медицината и здравеопазването в следващите години, каква нова реалност проектират те в тези области?

- За да вникнем добре в темата, ще се позова на тенденциите в световен мащаб, а именно, че биотехнологичният сектор е един от най-бързо развиващите се, в който се наблюдава голям растеж на инвестициите. В днешния дигитален свят не е изненадващо, че концепцията за иновации в здравеопазването е тясно свързана с цифровата трансформация и дигитализацията. В него все повече навлизат технологии от Изкуствения Интелект, който скъсява значително времето за разработване на нови лекарства и ваксини, открива заболявания по-рано и генерира нови подходи към заболяванията. И още: виртуалната реалност (VR/AR) ускорява лечението в рехабилитацията на пациентите, интернет на нещата (IoT) опосредства свързането на медицинските устройства, оборудване и инфраструктура, позволявайки множество приложения като автоматична дезинфекция, интелигентна диагностика и дистанционно управление на пациентите. Наскоро се отличи и т.нар Когнитивен IoMT (CIoMT) който интегрира сензорна информация, автоматична обработка и комуникация, чрез мрежи за диагностика в реално време, наблюдение, проследяване и контрол на заболяването.

Колкото до предприемачеството в тази област, вече има създадени успешни програми, като например програмата на проф. Тони Йънг, директор иновации в NHS Англия за клинични предприемачи Clinical Entrepreneur Program, която Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, заедно с Клъстер Изкуствен Интелект и Венрайз ще представят юни месец в рамките на Инициативата “Спиноф България” (“Spinoff Bulgaria”) и която има за цел да покаже възможността България да създаде 100 нови технологични стартъпи до 2030 година. Това, на което залагаме е, че създаването на обща стратегия за крос клъстерно и крос индустриално сътрудничество за развитие на МСП в сферата на Life Sciences & AI ще повиши интереса и ще подпомогне иновационната дейност в предприятията в сферата на вискотехнологичните производства, както и ще спомогне за пазарната реализация на иновативните продукти, създавани в България. 

- Има ли потенциал България да се развива като дестинация за откриване и разработване на нови терапевтични решения?

- Според Стратегията на България за интелигентна специализация (IS3) от 2021 г. развитието в сферата на биотехнологиите и науките за живота, наред с други високотехнологични индустрии, е определено като стратегически приоритет за страната. За съжаление все още не успяваме да развием нашия потенциал, като част от проблематиката е обвързана от една страна с относителната новост на високотехнологичните индустрии, а от друга с лисата на успешни примери за трансфер на знание и технологии. Забелязва се доста слабото участие на бизнеса по отношение на инициирането на промени в областта на връзката с Академията и научните институти и подобряване на инвестиционната среда по отношение на частното R&D и стимулирането на технологичния трансфер.

Миналата година в рамките на 8-мия Национален Фарма Форум представих някои от възможностите на България да се развие като дестинация на разкриване на нови лекарствени молекули, за създаване на Биотехнологичен Хъб, за създаване на Геномен Център и се радвам, че проектите получиха широка обществена подкрепа и стартират своята реализация.

Българската екосистема продължава да работи върху своята европейска разпознаваемост. На практика Биотехнологичен и Здравен Клъстер стана единствен за региона на Източна Европа пълноправен член на EuropaBio, най-голямата и влиятелна биотехнологична организация в Европа, с над 2600 компании членове в сектора, както и на редица други значими организации като CERB: Council of European BioRegions, EchAllience. Клъстер Изкуствен Интелект от своя страна е един от учредителите на Европейския форум за Изкуствен интелект, наред с най-големите асоциации от Франция, Германия, Австрия, Полша и др. Успешната колаборация и припознаване на българската биотехнологична екосистема ни дава реален шанс да ускорим развитието ни и да привлечем нужните ни инвестиции за реализация на българските иновативни компании.

***

Бъдете част от Деветия фарма форум на списание „Мениджър“ . Програма на форума и регистрационна форма търсете тук.

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZeneca; MagnaPharm; Astellas; Novartis; Българска болнична асоциация; СЕНТИЛИОН; MED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTV; dir.bg; puls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg