Прогноза: България ще е сред най-засегнатите в ЕС от "Зеления пакт"

Ако се приеме европейското законодателство по "Зелената сделка" за климатичен неутралитет до 2050 г. в този си вид, най-засегнатите от това сектори в България ще бъдат енергийният и то в частта, която засяга въглищата, и транспортът и през вторичността на натиска - металургията, химията, строителството, селското стопанство. Такава прогноза направи на пресконференция в БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров. Най-важната причина за подобен неблагоприятен сценарий е делът на електроенергия, която се произвежда от въглища, поясни той.
Тезата му бе подкрепена и от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Предприятията от металургията и тежката химия, ще бъдат засегнати от "зелената сделка", защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни, поясни то

Като цяло, България е една от най-засегнатите в ЕС по отношение на трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, посочи председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски. Ръководството на Института представи по време на пресконференцията становището си "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България".

Наред с това Икономическият и социален съвет подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата, заяви Дулевски.

Трудно е да се определи на този етап колко работни места у нас ще бъдат засегнати от "Зеления пакт", но по първи изчисления, в енергийния сектор става дума за сериози цифри от порядъка на 90 хил. до 150 000 души, каза шефът на КНСБ Пламен Димитров. Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди той.

Според него най-щадящ към нашите възможности и ресурси, както и отговарящ на националните ни интереси подход, е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г. Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 година и в този смисъл заместващите мощности могат да са през ВЕИ или газ, като и това е под условие.
Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, механизмите за капацитет не са възможни, защото ЕК не позволява това и ако няма механизми за капацитет, останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани, допълни Пламен Димитров.