Заради пандемията: Около 200 000 диабетици у нас са забавили лечението си

Над 510 хил. са хората с диабет в България, а стотици хиляди са в риск заради отложено диагностициране в условията на пандемията от COVID-19. Данните бяха съобщени по време на пресконференция днес, посветена на достъпа до здравна грижа за пациентите с диабет по време на пандемията, организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.

Пандемията е влошила контрола над това заболяване у нас, а именно той е една от най-важните мерки за осигуряване на комфорт на живот и по-дълга преживяемост на хората с такава диагноза. 39% от всички с диагноза диабет или около 200 000 са забавили, а 2%, или около 10 000 диабетно болни, са прекратили лечението си от началото на ковид-пандемията, сочат данни от проучване на Националната пациентска организация, представени от проф. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.

Продължителните противоепидемични мерки са затруднили достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% - посещение в болница, гласят още данните от проучването. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията.

Захарният диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт при COVID-19, предупреди проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.

Вече се наблюдава и нов вид диабет, който се появява при пациенти с коронавирус като при тях е отчетена три пъти по-висока смъртност вследствие на инфекцията, допълни тя.

Категорично, хората с диабет тип 1 и тип 2 са в групата на хроничните заболявания с висок риск от тежко протичане на ковид-заразата. Още по-категорично и единодушно е становището световната научна медицинска общност, че те са приоритетна група за ваксиниране, сподели още проф. Танкова

Готови ли сме за следващата вълна?

Здравната система трябва да бъде подготвена да посрещне негативните последствия от забавеното и затруднено лечение на пациентите с тежки хронични заболявания, включително и диабетно болните по време на пандемията, които ще започнат да се проявяват в следващите години, отбеляза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските компании у нас. Затрудненият достъп до медицински специалисти и лечение, особено при тези групи започва вече да се проявява – здравната ни система  се сблъсква с повишаване на разходите, произтичащи от усложненията и нуждата от допълнително лечение на пациентите заради лош контрол на здравното им състояние, поясни той.

Според него са необходими спешни, проактивни действия от институциите за увеличаване на инвестициите в здравна грижа и превенция на диабета и за облекчаване на достъпа до терапия включително чрез дигитализация. Деян Денев бе категоричен, че трябва да се намали максимално риска от сблъсък на пациентите с диабет с COVID-19 като им се осигури достъп до лечение и без забавяне в резултат на административни процедури. Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначаване на терапия е положителна стъпка, отбеляза той, но не бива пациентите да чакат 15 дни за одобрение на протокола от РЗОК, за да получат лекарствата си. Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават терапията си веднага, а НЗОК да осъществява последващ контрол. Това може да се случи още със следващия анекс към Националния рамков договор, а диабетната грижа е подходяща област този подход да бъде тестван пилотно, каза Деян Денев.

Електронното здравеопазване и дигитализация са неотложните мерки, които очакват да се случат в спешен порядък и диабетно болните у нас.

Отново според данните от представеното днес проучване на Националната пациентска организация 80% от запитаните са категорични, че наличието на електронно здравеопазване би улеснило достъпа до здравна грижа в условията на пандемия.

94% биха искали терапията им да бъде отпускана изцяло по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.