Речта на Опра Уинфри на церемонията "Златен глобус"

75-ите награди „Златен глобус“ в Лос Анджелис донесоха признание на няколко социално ангажирани филма и станаха химн на феминизма.

За мнозина акцентът на вечерта тази година беше речта на телевизионната водеща Опра Уинфри, след като тя получи награда Cecil B DeMille за цялостен принос. Уинфри е първата тъмнокожа жена в американското филмово производство, получила високия приз. Тя произнесе емоционална реч, в която засегна много въпроси, повдигнати от началото на скандала за сексуален тормоз в Холивуд преди няколко месеца и спечели аплодисменти. 

Ето и акценти от речта й: 

През 1964 г. бях малко момиченце, седящо на пода с балатум в къщата на майка ми в Милуоки, и гледах Ан Банкрофт да връчва наградата "Оскар" за най-добър актьор на 36-ите отличия на Американската филмова академия. Ан отвори плика и изрече пет думи, които буквално създадоха история: "Победителят е Сидни Поатие". На сцената дойде най-елегантният мъж, който съм виждала. Спомням си, че вратовръзката му беше бяла, а кожата - тъмна и никога до тогава не бях виждала на чернокож мъж да се отдава почит по такъв начин. Опитвах много много пъти да обясня какво означава един момент като този за едно малко момиче, дете от бедно семейство, докато майка му се е прибирала уморена до смърт да чисти къщите на хората...

Бих искала да благодаря на Холивудската прес асоциация, защото всички знаем, че пресата е под обсада тези дни. Но също така и знаем, че ненаситната отдаденост да се разкрива абсолютната истина ни предпазва да не ослепеем за покварата и несправедливостта. За тираните и жертвите, тайните и лъжите...

Тази вечер искам да изразя почит към всички жени, които са изтърпели години на залоупотреба и физическо насилие, защото те, също както майка ми, са имали деца да хранят и сметки да плащат или мечти да преследват. Това са жените, чиито имена ние никога няма да узнаем. Те са домакини или работнички във ферми. Работят във фабрики и в ресторанти, или се трудят в академичните общности, инженерството, медицината и науката. Те са част от света на технологиите и политиката и бизнеса. Те са нашите спортистки на Олимпиадите и нашите войници в армията...

В моята кариера винаги съм давала всичко от себе си, било то по телевизията или чрез филм, да кажа нещо за това как мъжете и жените реално се държат. Да покажа как ние преживяваме срам, как обичаме и как се гневим, как се проваляме и как правим отстъпление, как упорстваме и как преодоляваме. Интервюирала съм хора, които са устоили на някои от най-грозните неща, в които животът може да те хвърли, но има едно качество, което всички те изглежда споделяха - способността да запазиш надежда за по-светъл утрешен ден, дори и през най-тъмните ти нощи."