2020 година – повратната точка в историята на Европейския съюз

2020 година – повратната точка в историята на Европейския съюз

2020 година – повратната точка в историята на Европейския съюз

В последните 2 месеца от края на март насам, Европейският съюз става свидетел на събития, за които дори не е предполагал в началото на годината. 

Заседнали с времето табута се разпадат, докато събития или иновации, чакани десетилетия наред, се случват в рамките на няколко седмици.

Пандемията от Covid-19 постави на сериозно изпитаните здравната, социалната и икономическата системи на Съюза. В някои държави членки, такива последици не са наблюдавани от Втората световна война насам.

Но 2020 година ще бъде запомнена и като годината, в която Европейският съюз взе безпрецедентни решения, за да направи всичко възможно да остане обединен, конкурентноспособен и солидарен.

За последните 2 месеца ЕС претърпя сериозни промени, целящи справянето на държавите членки с кризата, които са много по-амбициозни от първоначално предвидените такива в плана на новата Европейска Комисия на Урсула фон дер Лайен

Едва преди малко повече от 3 месеца - в средата на Февруари, всички държави членки дърпаха въжето към себе си, искайки от всичко по много, докато плащат по-малко. От 13 май, когато ЕК обяви първоначалните мерки за справяне с пандемията, тази ситуация  се промени коренно. Над 3 трилиона евро (което е 3 пъти повече от средствата от плана Маршал) бяха мобилизирани, 2 трилиона от които за директна помощ на бизнеса в държавите членки.

Така се направиха жизненоважните за Съюза изводи, че е необходим балансиран бюджет и добро управление на прекомерния публичен дълг. Трябва да се помисли как да се предотврати неустойчив дисбаланс на вътрешния пазар на ЕС и да има решение за разделенията между държавите, които разполагат с ресурси за намеса, и тези, които не разполагат.

Едва преди 10 години издаване на общ дълг, насочен през европейския бюджет, който да се използва като безвъзмездна помощ за най-засегнати държави членки и сектори, с ясната цел да се възстанови икономиката на Съюза, бе немислима идея.

Сега, 70 години след декларацията на Шуман, канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон обявиха съвместния план за спасяване на Европа и европейския проект.

Със сигурност има още дълъг и неравен път. Окончателните ангажименти ще трябва да бъдат по-съществени, а тежките преговори трябва да доведат до нова серия баланси.

Все пак остава ясно, че сме свидетели на безпрецедентен вятър на промени, подкрепян от нови политически енергии и сближаващи се социални сили.

Ето защо съм уверен, че между сега и края на юни ще бъдат консолидирани важни избори за нашето бъдеще и че шестмесечното германско председателство на ЕС, започващо от 1 юли, ще може да ни води през тази неизследвана територия, представляваща част от Ренесанса на Европа.

Духът на нашите основатели, със силен акцент върху концепцията за солидарност, може да се усети както никога досега. Сигурен съм, че Аденауер, Де Гаспери и Шуман биха се зарадвали да видят как идеите им продължават да дават плод: цялото наистина е по-силно и проспериращо от сбора на неговите части.

Из записките на Лука Джахер, председател на Европейския икономически и социален комитет, цитирани от Euractiv.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ