Какво означава за ЕС бунтът на съда в Полша?

Какво означава за ЕС бунтът на съда в Полша?

Какво означава за ЕС бунтът на съда в Полша?

Решение на съд в Полша, бързо прието от правителството на страната, поведе Варшава към сблъсък с Брюксел.

Отсъждането на Конституционния трибунал на Полша, че някои от законите на ЕС противоречат на конституцията на страната, както и че блокът „действа извън обхвата на компетенциите си“ предизвика бурни реакции.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е „дълбоко загрижена“ от решението и обеща да „използва всички правомощия“, с които разполага, за прилагане на законодателството на ЕС.

„Всички решения на Европейския съд са задължителни за всички органи на държавите членки, включително националните съдилища. Правото на ЕС има приоритет пред националното законодателство, включително конституционните разпоредби“, коментира фон дер Лайен.

„Искаме общност на уважение, а не асоциация на равни и по-равни. Това е и нашата общност, нашият съюз. Това е Съюзът, който искаме и това е Съюзът, който ще продължим да създаваме“, обяви на свой ред в публикация в социалната мрежа Facebook полският премиер Матеуш Моравецки.

Реакциите в Европарламента

Пред изданието „Политико“ евродепутатът Ришард Легутко, който ръководи делегацията на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ (PiS), изрази притеснение от реакцията на европейския елит.

„Няма държава, която да казва, че ЕС има компетенции навсякъде… Това не е правен спор, това е начин да се унижи Полша, за да се вземе повече власт“, заяви Легутко.

Нарастват призивите Комисията да окаже конкретен натиск върху Варшава, включително чрез налагане на финансови санкции. Очаква се евродепутатите да обсъдят и гласуват резолюция по въпроса по време на следващата пленарна сесия на Европейския парламент, която започва на 18 октомври.

Иратше Гарсия, лидер на групата на социалистите и демократите, коментира, че трибуналът е „контролиран от PiS“ и „поставя под въпрос превъзходството на правото на ЕС“. „Ние сме по-притеснени от всякога за пътя, по който са поели от правителството на PiS“, каза тя.

Какво точно решиха полските съдии и какво следва сега? Изданието „Политико“ обобщава през отговора на ключови въпроси.

Какво е решението?

Според съда, след чието решение се заговори за „Полекзит“, четири важни разпоредби на основния договор на ЕС влизат в конфликт с и не трябва да надделяват над полската конституция. Сред тях е член 1 от Договора за Европейския съюз, където страните членки се съгласяват да създадат Съюза, който те наричат „нов етап от процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа“. Според съдиите този член, както и номер 4, позволяват на блока да действа „отвъд лимитите на компетенции, прехвърлени от Република Полша в договорите“.

Според трибунала чрез членове 2 и 19 европейските съдилища незаконно погазват полската конституция.

Не направи ли и германски съд нещо подобно?

Германският конституционен съд наистина се противопостави на правния ред на ЕС. Съдии в Карлсруе установиха, че Европейската централна банка е превишила мандата си, като е одобрила програми за изкупуване на облигации, и отхвърлиха решение на Съда на Европейския съюз.

„Германия създаде опасен прецедент, като атакува върховенството на правото на ЕС“, коментира Франклин Дехус, професор по право и бивш съдия в Съда на ЕС.

Според него и други експерти обаче двете решения са доста различни. От една страна, полското решение идва в отговор на искане от правителството, докато в контраст германският кабинет не изпълни решението на Конституционния съд в Карлсруе.

„В Германия атаката идва от съдиите, докато в Полша идва от съдиите и от властите. Това е по-лошо и принуждава ЕС да реагира“, обясни Дехус.

Какво може да направи Европейската комисия?

Комисията обяви в свое изявление, че „няма да се колебае да използва своите правомощия, съгласно Договорите, за да защити еднаквото прилагане и почтеността на правото на Съюза“.

Тук има две опции – да стартира процедура за нарушение, както вече няколко пъти действа срещу Полша и Унгария. Това е процес, който ЕК може да използва, когато вярва, че една страна членка нарушава законодателството на ЕС. Подобни дела обикновено се разглеждат в Съда на ЕС, който може да налага глоби на дневна база, докато нарушенията не престанат.

Алтернативата, която вероятно би била и по-бърза като процедура, е директно съкращаване на средствата, предвидени за Полша. Към страната вече има забавени плащания от фонда за възстановяване от COVID-19. ЕС задържа парите, като оставя на изчакване одобрението си на националните планове за възстановяване, които всички държави членки трябва да представят. Унгария също е в подобна ситуация.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ