Федералният резерв на САЩ повиши водещата си лихва

Федералният резерв на САЩ повиши водещата си лихва с четвърт процентен пункт и обяви, че следи внимателно инфлацията, се казва в изявление на Валутния комитет, цитирано от Франс прес.

След повишението междубанковата лихва достигна равнища между 0,75 на сто и 1 на сто. Федералният резерв съобщи, че до края на годината се очакват още две повишения на лихвения процент, както и две повишения през следващата година. 

Решението на Федералния резерв отразява стабилната икономика на САЩ и вероятно ще доведе до повишаване на лихвите по някои кредити за потребителите и бизнеса, отбелязва Асошиейтед прес, подчертавайки, че се очаква предстоящите през тази година повишения на лихвения процент да бъдат постепенни.

Ръководството на Фед очаква до края на годината водещата лихва на централната банка да достигне до 1,4 на сто; до края на 2018 г. - до 2,1 на сто.

Йелън нееднократно подчерта, че напредъкът в нормализацията на парично-кредитната политика в САЩ ще е „постепенен”. Тя предупреди също, че ако не бъде повишен основният лихвен процент, не е изключен сценарий, при който да се наложи рязкото му вдигане, а това може да предизвика сътресения на пазарите.

„Фед ще сложи край на ерата на суперевтините пари, инфлацията ще започне да расте отново, спестяванията отново ще се повишат, правителствените бюджети ще бъдат обект на натиск и търговското напрежение между САЩ и Европа ще се прояви с пълна сила, тъй като еврото ще поевтинее”, посочват анализаторите на MarketWatch.

Изданието изброява пет тенденции, които следват от повишаването на лихвите в САЩ

1. Край на епохата на ултраевтини пари. Лихвата по федералните фондове все още е най-важната в света, ключова за лихвите върху всеки друг финансов актив. Ако тя се върне към нормални нива, цената на практика на всичко ще започне да се променя. Проблемите на Япония и на Еврозоната предполагат, че лихвите там ще останат ниски по-дълго време. Но в други региони лихвите неизбежно ще започнат да се покачват. Към повишение на лихвите вероятно ще пристъпи Обединеното кралство, Швейцария, Швеция, Норвегия, Канада и Австралия. Дори още по-важно – цената на корпоративния дълг също ще се покачи.

2. Сериозен ръст на инфлацията. Лихви, близки до нулата, създават дефлация. Така че когато те се повишат, се очаква ръст на цените. В краткосрочен план това може да е добра новина. Но ако се появят сигнали, че инфлацията излиза извън контрол, тогава може да има проблеми.

3. Ръст на спестяванията. При лихва 0,25% какъв е смисълът да спестяваме? Не особено голям. Когато лихвите се върнат към нормалното и парите в банката вече имат смислена възвръщаемост, хората ще започнат отново да спестяват, особено в развитите държави.

4. Голям натиск върху правителствените бюджети. След кризата бюджетните дефицити излязоха извън контрол, а дългът се натрупа. Това нямаше голямо значение, тъй като разходите за обслужването на този дълг бяха ниски.

5. Търговска война между САЩ и Европа. Доларът без съмнение ще поскъпне, особено спрямо еврото. Защо някой ще инвестира в евро при лихви, близки до нулата, и при популистки политически партии, които заплашват да сринат валутния съюз, при положение че може да има възвръщаемост от 4% в САЩ?