нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

България в Еврозоната: Вредите - мними, ползите реални!

За историческата предопределеност на интегрирането ни в Европа говори по време на първия панел зам.-министърът на финансите Ивайло Христов. В дискусията се включиха още Васил Велев, председател на АИКБ и старши икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов. Втората част от двудневния банково-финансов форум на "Мениджър" се провежда при спазването на всички изисквания за противоепидемични мерки в Impresamente Art Hotel, София, (вход откъм Международно висше бизнес училище).  

Влизането на България в Еврозоната е продължение на интеграцията на страната в Европа, започнала по времето на Борис I. Това заяви заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на първия панел от Четвъртия банково-финансов форум на Мениджър „Бъдещето на парите", посветен на пътя на България към въвеждането на еврото.

„През 9-ти век от новата ера България е страна с голяма територия за стандартите на Европа и със заплашителна армия. Тя е в изолация, защото е наричана варварска държава и държава на езичници. Борис I е разбрал това и поради дълбокия мир с Византия е избрал едната от двете възможности за покръстване. Дали решението е било трудно? Със сигурност. Със сигурност е имало и противници. Дали е правилното решение? Ние сме постигнали интеграция в Европа, започнали сме още тогава с единствената цел да не сме изолирани. Приемането ни в НАТО и ЕС е продължение на всичко това. Цивилизационен избор, както го наричат някои“, каза Христов.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че позицията на АИКБ и на всички работодателски организации у нас е в подкрепа на ускоряването на присъединяването на България към еврозоната.

„Ние всъщност насърчаваме и подтикваме към по-бързи  и енергични действия за това. За нас ползите от това безспорно доминират. Има митове и легенди на противниците на еврото, които всъщност досега не са били парламентарно представяни, което вероятно ще продължи и занапред. Единият мит бе как това ще увеличи цените и те едва ли не ще станат двойни. Опитът на другите държави, които са били във валутен борд и са приели еврото, сочи тъкмо обратното. На практика няма инфлация, подклаждана от приемането на еврото. При нас дори има такова стечение на обстоятелството, че два лева не са едно евро, а едно евро и два цента, но се очаква тези дребни сметки да се делят на две. Това ще потисне инфлацията. Ние ще отправим призив към бизнеса, противно на правилата на математиката, да закръгляваме надолу при правенето на цените в евро“, каза Велев.

„Другият мит е загуба на суверенитет. Всъщност ние качваме суверенитета на по-високо ниво, което нямаме в момента. Ние сме се лишили от парична политика много отдавна – от 1 юли 1997 г. Приемайки еврото и седейки на масата на еврозоната бихме могли да участваме в политиките на европейско ниво, което е суверенитет на по-високо равнище“, добави той.

По думите му третият мит е, че ще плащаме на гърците за разюздената им политика, но всъщност ще имаме застраховка, която ще важи при някакви провали.

„Четвъртият мит е, че като влезем в Еврозоната ще изхарчим валутния резерв и ще отпуснем макроикономическата финансова стабилност. Това също няма пряка връзка, защото могат да се правят инахус поръчки и без да сме в еврозоната. Обратното, при наличието на валутни резерви изтичат от България капитали, защото ние ги инвестираме навън“, добави той.

Той припомни, че между 2005 и 2008 г. инфлацията е била средно 9%, но доходите са се увеличи с много по-високо равнище. Велев заяви, че се надява инфлацията, която сега започва и изглежда ще расте, да се укроти при окончателното приемане на еврото у нас.

Георги Ангелов, старши икономист, институт „Отворено общество“, от своя страна заяви, че до голяма степен България вече е в Еврозоната, макар че формално все още не е част от региона на единната валута.

„Знаете, че миналата година България беше приета във валутния механизъм ERM II, познат като чакалнята на еврозоната, и в банковия съюз. Един от големите проблеми на страните извън еврозоната бяха високите такси за преводи – този проблем беше решен. Валутният борд реално ни фиксира към еврото, така че българският лев на практика е евро. В този смисъл от четвърт век ползваме еврото, макар да го наричаме лев“, каза Ангелов, като добави, че особено от миналата година консумираме голяма част от ползите от еврото.

„Лихвите са рекордно ниски, а кредитният ни рейтинг бе повишен в най-голямата криза от последните десетилетия, именно защото влязохме в ERM II. Много неща, които свързваме като ползи с еврозоната, започваме да ги консумираме, защото вървим в тази посока. Важен е процесът, а не крайната дата“, добави той.

По думите му инфлацията ще мине преди да влезем в Еврозоната, както се е случило и в други страни.

„Еврото ще дойде като естествен резултат, когато си решим проблемите със съдебната система, бизнес среда и забогатеем още малко, заприличвайки на балтийските страни. Тогава ще бъде по-лесно и да покрием инфлационния критерии.“, каза още Ангелов.

Какво ще донесе еврото на обикновения гражданин и на бизнеса в България? Неизбежно ли е приемането?

Заместник-министърът на финансите Ивайло Христов заяви, че с договора за присъединяване ние сме поели задължение в някакъв момент да приемем еврото.

„Кога ще се случи това ще решим ние, когато изпълним критериите. Може би на някои хора им минава през ума, че трябва отново да питаме суверена, но това не е работещ подход, защото ако питаме за нещо, което вече е ратифицирано от парламента, цялата схема ще противоречи на закона. Не може за всичко да се допитваме с референдуми“, каза той.

Зам.-министърът запита как би завършил референдум със запитване: „Трябва ли България да си завърне западните покрайнини?“

По думите му резултатът е ясен, но това не прави отговорът работещ. „Не може всеки един въпрос, по който излъченият парламент или правителство не може да стигне до решение, да бъде връщат назад до суверена. В някои момент еврото ще стане задължително в България. Имаме желание да бъде от 1 януари 2024 г. Дано да стане, но може и да не стане“, добави Христов.

Васил Велев също подчерта, че референдум за еврото не може да има, тъй като ние сме подписали договор, в който пише, че ще приемем единната валута.

„Обвързани сме с членството си в Европейският съюз. Може да питаме кога, но не съм сигурен, че това е въпрос за референдум и че хората могат да преценят кога е момента“, каза той.

По думите му няма влиятелни политически и обществени сили, които да са против влизането в Еврозоната, но няма и голямо мнозинство сред хората за влизане в региона на единната валута.

„Очевидно е, че трябва да се обяснява и то по-добре, отколкото се обясняват ползите от ваксинирането. Това е един пример как не трябва да се прави информационна обществена кампанията“, добави Велев.

Той подчерта, че що се отнася до ползите за хората, плащанията вече са поевтинели, но все още има курсови разлики, които не са пренебрежимо малки суми, взимайки предвид общия износ и факта, че две трети от него е именно към еврозоната.

„Участието в самата Еврозона качва статута на страната, кредитния рейтинг, достъпа до финансиране, цената на финансирането и тн. Това са осезаеми ползи, които трябва да се артикулират. Лихвите допълнително ще паднат, рейтингът ще се качи допълнително. Привлекателността за инвестиране ще нарасне. Темпът на ръст на доходните няма да се намали. Вредите са мними, а ползите са действителни“, каза той.

Георги Ангелов посочи, че фокусът трябва да е върху структурната страна на въпроса и да разглеждаме процеса на влизане в еврозоната не само като възможност да взимаме неща.

„Страните, които преди 20 г. влязоха  в еврозоната неподготвени, като например Гърция и Италия, пострадаха от неподготвеността си. Заради тях цялата еврозона се промени и сега е много по-трудно някой да влезе в еврозоанта неподготвен. На нас 5 години ни отне само да влезем в чакалнята. Не може вече неподготвен страна да влезе. В този смисъл ние ще трябва да си свършим работа тук. Няма да влезем с тази съдебна система и тази бизнес среда. Ще трябва да си подредим къщичката“„ отбеляза Ангелов.

Той обясни, че що се отнася до напредъка по влизането в еврозоната 2021 г. е била изгубена заради липсата на правителство и че не се знае каква ще бъде ситуацията през следващата година. „Важно е да има парламент, за да се правят реформи“, добави Ангелов.

Ще успеем ли да покрием критериите за конвергенция на доходите?

Христов заяви, че очакванията за подобряване на ситуацията в България ги има и по отношение на приемането на еврото, но те са по-малки в сравнение с тези, свързани с влизането в Европейския съюз

„Самият акт на влизане в Европейския съюз е много по-мащабен от това, което ни предстои във връзка с еврото. Обръщането от лев към евро не създава чак такива очаквания, но е стъпка в правилната посока. Получаването на по-добър кредитен рейтинг, намаляването на лихвите и увеличаването на инвестициите работи в тази посока. Дали ще се получи достатъчно бързо, можем само да предполагаме, но това така или иначе трябва да се случи“, каза зам-министърът.

„Инфлационната памет е доста дълга и припомни, че преди около 20-тина година недвижимите имоти се измерваха в долари, а в един момент, като с магическа пръчка продажните цени започнаха да бъдат обявявани в евро, без промяна в цифричката. Това се случи, защото пазарът е свободен и просто бе увеличена цената на продаваното. Това няма да се случи сега. Изключено е да има намаляване на доходите породи подобно увеличаване на цените“, обясни Христов.

По думите му примера с Гърция от преди няколко години е показал, че колкото и тежка да е ситуацията никоя държава няма да бъде изоставяна.

Велев посочи, че при настоящите параметри България всъщност би привнесла стабилност в Еврозоната, вместо да черпи от нея, тъй като държавният дълг на страната ни спрямо БВП е вторият най-нисък в ЕС след този на Естония.

„Когато говорим за доходите, очакванията са че техният ръст ще се забави при влизането в еврозоната. Експерти сравняват растежа на доходите в Румъния, където няма валутен борд. Там инфлацията е по-голяма но и номиналните доходи растат по-бързо. Според нас влизането в еврозоната няма да забави ръста на доходите, а има потенциала да ги увеличи. Щом сме стигнали дотам, ние сме изминали пътя, за който говори г-н Ангелов. Това означава, че инвестиционната среда е подобрена, което води до устойчив ръст на доходите. Поради ниската база обаче сме далеч от заветните 70% по паритет на покупателна способност, които се смятат за граница, зад която имиграционните потоци се обръщат“, отбеляза той.

Георги Ангелов заяви, че има две алтернативи. Едната се базира на това, че много хора си мечтаят България да влезе в еврозоната и да забогатее, докато другата, която самата еврозона има за България, е първо да забогатеем, а после да влезем в еврозоната.

„Има сблъсък между тези алтернативи. Искаме да ползваме нещо, без да положим усилия, а от другата страна искат да положим усилие и покажем, че сме готови да направим реформи, след което да бъдем приети. На мен ми се струва, че по-скоро трябва първо да положим усилия, а след това да вземем наградата. Това е по-правилният от морална и практическа гледна точка подход“, каза той.

По думите му не трябва да се поставят нереалистични цели, защото ще станем като Румъния, която всяка година сменя датата за влизане в еврозоната. „Нека не смятаме, че ще надскочим балтийските страни и че това, което те направиха за десет  години ние ще го направим за една“, посочи Ангелов.

Ползи или вреди носи банковият съюз?

„Ако всичко бе въведено преди случая с КТБ, може би той нямаше да се случи. БНБ има ползи от банковия съюз и ще има ползи от пълното въвеждане на еврото. Същото важи и за банките. Кредиторът от последна инстанция се променя и става много по-надежден с оглед на ресурса, с който разполага“, заяви Христов.

Васил Велев посочи, че при голямата банкова криза преди влизането във валутния са били затворени 17 банки, като оттогава насам в банковата система бе въведен по-голям контрол и по-строги изисквания за капитализация.

„Корупция има и на европейско равнище, но много по-трудно би било няколко души на местна почва, които постигнаха ефекта КТБ, да го постигнат при европейски банков надзор. Надзорът е от полза и помага“, добави той.

По думите му АИКБ не споделя позицията, че първо трябва да свършим работата и да приемем еврото, когато това стане.

„Добре е да имаме амбициозен план, дата и срокове. Добре е да има натиск да си свършим работата по тези срокове“, каза той.

Ангелов отбеляза, че заради банковия съюз са направени два прегледа на активите на банките и те са си увеличили капитала.

„Забелязахте ли, че тази криза не е имало дори за една секунда съмнение дали борда и банките ще издържат – въпроси, които стояха при предишната криза през 2008-2009 г. Сега няма такъв въпрос. Процесът, през който минахме през последните години в подготовка за влизане в ERM и банковия съюз, доверието за системата се повиши много. Това е показател как самият процес и реформите, които изпълняваме, подобряват средата и състоянието на системата“, каза той.

Основни партньори на форума саБългарска банка за развитиеManagement Financial GroupEOS Matrix

Събитието се провежда с подкрепата на: УниКредит БулбанкAmundi Asset ManagementAcronis; Lirex; ЮтеКредит БългарияJapan Tobacco International

Медийни партньори на събитието са: Българска национална телевизияdir.bg; bTV Media Group;  Дарик радио

още от Финанси